Ясен Гюзелев между две библиотеки

Разговор за аналоговите хора, илюстрациите, книгите, рисуването, успехът, конкуренцията, тиражите, печалбите, наследството, бързането бавно, сроковете, инвестициите и един "малък Микеланджело" за финал.

7 август ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 14'

Ясен Гюзелев между две библиотеки

7 август ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Ателието му не е точно това, което си представяме, като чуем „художник“. Няма захвърлени на пода листа, нито статив, нито огромни прозорци, нито хиляди кутии с моливи или бои. Между две библиотеки, пълни с книги, сгушено стои едно бюро с малка лампа на него. Голям гардероб (по-късно ще разберем, че там е прибрал част от картините си) и на вид зъболекарски шкаф с много чекмеджета обгръщат бюрото от третата му страна. Диван. Прозорците гледат към вътрешен двор на стари софийски кооперации. Пропускам да го питам дали чува камбаните на „Свети Георги“, но съм почти сигурна, че е така. На бюрото има няколко молива и някакъв лист. Тефтер. Близо до невероятното е, че на подобно място са се родили едни от най-красивите илюстрации, които феновете на „Алиса“ познават. А пък тези, които следят творчеството на Ясен Гюзелев, знаят, че „Алиса“ е само малка част от неговото изкуство. И че той е нещо голямо, артист извън рамките на България, светъл ум и прецизно перо, които пътуват във времето и историите, само привидно разположени между две библиотеки.

Ясен Гюзелев в Интервюто. 

Колко неща са ти нужни, за да си преместиш „офиса“?

Това, което виждаш тук. Всичките ми книги – те са библиотека и половина. Материалите ми за рисуване (доста съм скромен – малко хартия и моливи). И последното, което се натрупа в тези шкафове, са мои картини в рамки. Виждаш, не е много, дори и компютър не ми трябва.

Странно е в днешно време да не работиш на компютър. Макар че, да си призная, до съвсем скоро и аз не знаех, че вече повечето илюстратори не рисуват с молив.

Така е, но аз съм аналогов човек. А за илюстраторите – доскоро не работеха на компютър, нямаше и такива технологии.

Ти не се ли изкушаваш да се пробваш на компютър?

Изкуших се веднъж. И не беше точно изкушение, по-скоро дългогодишно настояване от страна на приятели и колеги, които твърдяха, че с компютър ще става по-бързо и по-лесно. Реших да опитам по работата върху „Кралят на златната ръка“ от Джон Ръскин. Направих рисунките на ръка и реших да ги оцветя на програма на компютъра. Но не ми хареса ефекта, не изпитах никакво удоволствие по време на работа и не спестих никакво време. Така или иначе нищо не може да компенсира липсата на удоволствие, дори спестеното време.

Колко време може да се спести с компютъра всъщност? Предполагам, че не можеш вместо една книга на ръка да правиш десет на компютър годишно?

О, не. Пък и от този опит научих, че както работи човек без компютър, така работи и с него – това е начин на мислене и на подход към нещата. Има хора, които работят бързо с четка и хартия. Те могат да направят една илюстрация за два дни с четка и хартия, могат и с компютър. Аз ги правя за 20 дена и по двата начина.

Гледам те така седнал срещу мен и с тази библиотека зад теб, пълна с книги и енциклопедии повече ми приличаш на доктор, отколкото на илюстратор.

О, дори и тези са малко. За един илюстратор е много важно да има извори, от които да черпи информация. Ето, тук отзад имам албуми с репродукции на изкуство. И когато имам да работя върху някоя епоха, търся архитектури, костюми… Но тези книги никога не са достатъчни, затова често ходя и търся неща в библиотеката или пък в интернет.

По-лесно ли е да работиш за дадена епоха, отколкото по Алиса например, чиито свят е напълно измислен?

Алиса също е по епоха и аз много държах да я вкарам в атмосферата на Оксфорд, по-точно на Крайс Чърк – университета, в който е работил и живял Луис Карол. Имах късмета преди това да посетя мястото и да направя снимки. Много илюстратори я поставят в една съвсем фантастична среда, а аз исках да е свързана с мястото, където е разказана, измислена и писана тази история. Но работата по епоха винаги ми е интересна. Задълбаването в различни епохи дори е много приятна част от работата ми.

Като ходиш в библиотеката или пък си навън, а се сетиш нещо, което може да ти послужи в работата, правиш ли си записки или си по-скоро разпилян?

Обикновено в съдържанието на книгата си водя бележки и в един тефтер накратко си описвам илюстрациите, които планирам. Ето, виж това (показва ми тефтера си) – уж подредено, обаче записките са по-скоро разпиляни.

Доста подредено и красиво пишеш.

Опитвам се, но когато ми потрябва нещо, никога не го намирам, защото нещата винаги си сменят мястото. А и съм забелязал, че нещата имат свойството да се увеличават.

Така е. Ти от тези художници ли си, които около себе си имат стотици скъсани и изхвърлени листа?

Малко изхвърлям, просто по някой път не се получава. Иначе понякога дори не правя подготвителни рисунки. Но вече всичко ми е в главата. Обикновено правя нещо като сториборд – малък формат картинки, за да зная, че цялата история мога да я изкарам под един общ знаменател, защото много пъти измисляш няколко илюстрации, но трябва да си сигурен, че до края можеш да удържиш по един начин. Както в романите – трябва да държиш историята от началото до края.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография