Явор Захариев – готов да продължи

Явор Захариев – готов да продължи

29 януари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Като Марк Твен и цигарите.

Да. Но имам подкрепата на семейството си, на приятелите, на близките си. Точно в такива моменти всъщност разбираш кой истински е до теб. Защото много хора те съдят, а всъщност никой не е застрахован, за съжаление. Трябва да даваш цялата си любов и внимание. Не зная дали това е формулата, нямам деца, но така ми се струва.

Когато се върна, кога се видя с момчетата от Gravity?

Първо се чувахме, после се видяхме. А в един момент дойде предложението на Мартин от Терминал 1 за този ексклузивен концерт (в последствие станаха два).  Говорихме с него така както с теб и след време той ми изпрати съобщение дали не бих искал да направим този концерт. Аз му отговорих, че трябва да питаме и останалите, но лично при мен желанието дойде много бързо. Защото музиката винаги ни е събирала, а е и голяма част от живота на мен, Стефан, Иво и Петър. Имахме няколко срещи, водихме разговори за това как аз бих се справил и решихме да го направим.

Кога си пял за последно на сцена?

Преди 4-5 години.

И как беше за първи път на репетиция след толкова много време?

Като да караш колело след дълга пауза – в началото за малко си леко несигурен и криволичиш, странно е, но после си ок. Но този път е още по-различно, защото преди и на репетиции, и на концерти съм бил под въздействието на нещо и то ме е предразполагало по някакъв начин. А сега е като за първи път – чисто, емоционално, сърцато и много по-реално.

А текстовете помниш ли?

Някои ги бях забравил, но много бързо се върнаха в главата ми. Преди дори не ми е пукало. И сега ужасно много съжалявам, че съм пренебрегвал хората, които искрено са харесвали тази музика, а аз съм неглижирал това. Сякаш ми е било даденост и е нямало начин някога да го изгубя. Напротив, много е лесно да загубиш всичко и не искам никога повече да надценявам таланта си и да обезценявам отношението на останалите към моята музика. И знаеш ли, наскоро се замислих – аз съм наистина много добър в едно – да карам най-близките си хора да страдат.

Самобичуваш се и може би си прав. Наркоманът никога не е сам. С него страдат всички, които го обичат.

Да, но тогава не вярвах, че това е така. И не искам да се връщам там повече.

Страх ли те е, че може да се случи като с кучето на Павлов- да се качиш на сцената, да си сред хора, да пееш, да се срещнеш с тези хора и да поискаш да се върнеш към наркотиците?

Да, страх ме е. Но мисля, че ще успея. Мисля, че имам обеца на ухото. Ние работим с емоции и не бих искал да предавам доверието на хората, свързано с нашата музика. Никога вече.

Пее ли ти се?

Много. А винаги като направиш ново парче изживяваш страхотна емоция. И това чувство да правиш музика никога не угасва, каквото и да се случи, само трябва да разръчкаш огъня.

Сега по време на репетиции „разръчквате“ ли го?

Да, но сме решили да се концентрираме върху репетициите за тези два концерта и после ще мислим за нещо друго.

Кои са песните ви, които ти „говорят“ всеки път?

Имам три любими. На първо място е „Cry“ – много емоционална песен, много я обичам. Днес я свирихме и си спомних точно моментите, в които сме го правили. И сега се почувствах точно като тогава и ми стана тъжно, но не онази депресиращата тъга, а тази, приятната. Другото парче е „Empty Word“, то винаги много ме зарежда. И третото е „Away“.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър