Минали са почти 20 години откакто чух първото им парче. Ако вярваме на статистиката, се срещаме някъде в средата на пътя си, а сякаш е било вчера – онова толкова нетипично видео със скачащи хора, мелодичният му глас и детското му лице. Знаехме ли тогава как ще се измерва успеха, каква ще е наградата за труда и колко внимателно трябва да се стъпва по това тънко въже на славата и младостта, за да не изгубим равновесие. 

Влиза в кафенето и първото нещо, което си мисля е, че той вече е пораснал. Голямо момче. С няколко мандарини в джоба и сурова равносметка на всичко дотук. Готов да продължи на чисто.

Явор Захариев в Интервюто. 

Къде изчезна през последните няколко години?

В Хърватска.

Какво прави там?

Лекувах се. Имах тежък период тук и се наложи да замина.

Ще го кажа, защото ти и преди си говорил за това – лекува се от зависимостта си към наркотиците.

Да.

В един момент като че ли се беше справил. Какво се случи?

Да, имаше светъл лъч. Проблемът при мен е, че много бързо забравям къде съм бил и какво съм правил. В един момент забравяш колко хубав е животът и как би могъл да живееш без това.

Чист ли си?

Да, но въпреки че тези години там минаха (цели 3), пак ми тежи. Дори и сега, когато говоря за това.

Кога се върна?

Първо бях при сестра ми в Испания – не се бяхме виждали дълго време. Изкарахме страхотно лято и после си дойдох.

Как се чувстваше първите дни тук?

Знаеш ли, в Хърватска бях на място, на което трябваше буквално да забравя себе си, и сега, връщайки се, отново се появи някакъв страх и напрежение. Да внимавам с кого общувам, къде ходя…

Много е жалко, че човек с талант като твоя го погубва толкова безразсъдно.

Човек в такива моменти забравя какво може и какво е постигнал. Наркотиците те завличат, потапят те в безсмислие, в нехайство, отричат те от всичко, което обичаш и от всичко, на което си способен. Те стават твоя приоритет номер едно. Тежко е, но не е непреборимо, стига да искаш. В Хърватска се запознах с хора, които са минали през много по-тежки неща, отколкото аз и бяха истински пример за мен. Дадоха ми много смелост. Там попадаш на място, на което имаш възможност да се изчистиш и освен че трябва да си адски упорит, срещаш хора, които много ти помагат.

Ти работеше ли там?

Да, там всеки работи.

Ти сигурно готвеше?

Да.

Как реши да се върнеш?

В един момент си помислих, че искам да се върна и се консултирах с хората, които бяха там – дали ми е време, дали е ок за мен да си тръгна. След няколко дни те казаха, че да, може, но винаги, когато имам нужда, мога да им се обадя.

Тоест някой винаги е готов да ти помогне?

Да, имам винаги задна врата. Така или иначе аз не съм спрял – събирам се с хора, консултирам се с психолози. Това е проблем за цял живот, винаги има една червена лампа, която свети. Борбата ще продължи до края на живота ми и не мисля да се отказвам.

Наркотиците пречеха ли на гласа ти?

Да. Ако прекалиш организмът ти се изтощава и това влияе на гласа. Въпреки че винаги съм го пазил, пил съм чай, старал съм се да не викам. Най-много помага сънят, презарежда.

Защо не се притесняваш да говориш за наркотиците? Тук това е рядкост, най-важно е „какво мислят съседите“.

Нека не забравяме, че това е нещо, с което можеш да се пребориш. Трудно, но ако искаш, можеш. И като замитаме проблема под килима, се опитваме да го омаловажим. А той е огромен. И аз така съм правил години наред, казвал съм си, че всичко е под контрол, но това е залъгване, защото нищо не е под твой контрол.

Кога разбра, че вече нищо не е под твой контрол?

Бях с двете си сестри. Родителите ми починаха и сега сестрите ми са моето семейство. И един ден двете буквално ми казаха: „Ние не искаме да те погребем“. И бяха прави – положението беше сериозно. Аз започнах разговора, защото усещах, че съм на ръба и те предложиха да потърсим решение. Така стигнах в Хърватско.

Каква е формулата да предпазим децата си от това?

Не зная. Има и бедни хора, които го правят, има и богати, има всякакви. Едните поради една причина, другите – заради друга. Едните пълнят една празнина, другите – друга. Истината е, че наркотиците няма да ти помогнат да избягаш от реалността, напротив – много повече задълбаваш. И ето, аз продължавам тази борба. Както един познат ми казваше:

„Най-лесно е да откажеш наркотиците, трудно е да останеш дълго чист.“