Всякакви.
Напротив, все повече 17-18-годишни деца купуват плочи. Млади хора, които или са получили любовта към грамофона от семейството си, или са я изградили сами. Дори да са нямали грамофон в семейството, знаеш, че в човешката природа е заложен този стремеж към разнообразие, към отличаване на това да си по-добър с нещо или с нещо различен от другите. Човек иска да е различен, за да подчертае индивидуалността си.
Ти си мислиш така. Може при някои хора да е неосъзнато, но всеки иска да е различен. Децата учат най-добре, когато учат каквото искат,; когато го учат с хора, които харесват; когато управляват процеса. А ние казваме: “Как така децата ще кажат какво искат? Това е работа на нас, възрастните!” Ние не очакваме децата да имат поглед върху себе си и да артикулират точно какво искат, а да направим така, че те да правят неща, които обслужват собственото им любопитство. С възрастните хора е същото. Много често човек има нагласи, желание и импулси, които не може толкова лесно да формулира, но ако има около себе си приятели, които са насочени именно към обслужване на такива потребности, тогава нещата се получават.
Културни. Няма хора без културни потребности.
Човек винаги има в себе си естествения импулс към красота и добро, но той не винаги върви в съчетание с добро възпитание, образование и възпитание на вкус. Нашият добър учител Владимир Свинтила едно време ми даде следното определение за кич, което помня и до днес: „Кичът е стремеж към красота без наличие на вкус.“ Стремежът към красота е универсален, добрият вкус не е.
Практиката в потребяването на изкуство и култура формира вкус. Колкото повече си в досег с изкуството, толкова повече. Това е общовалиден здрав разум. Има такъв анекдот за някакъв много известен френски критик на картини от края на 19-ти или началото на 20-ти век. Той имал репутацията, че като хареса една картина, тя наистина е добра, има висока цена и си струва човек да я купи. И го попитали как разбира кога една картина е хубава, а той отговорил: „Няма нищо по-лесно от това. Трябва просто преди това да си видял други 10 000 картини.“ Така че няма нищо по-лесно от това да разбереш коя музика е хубава. Трябва просто преди това да си слушал 10 000 часа друга музика.
Слушам колкото мога. Да ти омръзне от музика не може. Човек, който обича музика, много рядко може да изпадне в ситуация да не иска да слуша музика. Най-много да изпадне в ситуации, свързани с природата и да намира съвършената музика в тишината. Най-добрите джаз музиканти като Майлс Дейвис работят с пространството между тоновете – това, което се случва между изсвирените ноти. Най-големите майстори го могат това. Така че и в тишината има много музика.