Явор Ганчев за лукса „Дюкян Меломан“

Явор Ганчев за лукса „Дюкян Меломан“

19 юни ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Какви хора си купуват грамофонни плочи днес?

Всякакви.

Не са само възрастни, така ли?

Напротив, все повече 17-18-годишни деца купуват плочи. Млади хора, които или са получили любовта към грамофона от семейството си, или са я изградили сами. Дори да са нямали грамофон в семейството, знаеш, че в човешката природа е заложен този стремеж към разнообразие, към отличаване на това да си по-добър с нещо или с нещо различен от другите. Човек иска да е различен, за да подчертае индивидуалността си.

О, не винаги!

Ти си мислиш така. Може при някои хора да е неосъзнато, но всеки иска да е различен. Децата учат най-добре, когато учат каквото искат,; когато го учат с хора, които харесват; когато управляват процеса. А ние казваме: “Как така децата ще кажат какво искат? Това е работа на нас, възрастните!” Ние не очакваме децата да имат поглед върху себе си и да артикулират точно какво искат, а да направим така, че те да правят неща, които обслужват собственото им любопитство. С възрастните хора е същото. Много често човек има нагласи, желание и импулси, които не може толкова лесно да формулира, но ако има около себе си приятели, които са насочени именно към обслужване на такива потребности, тогава нещата се получават.

Какви потребности трябва да има човек, за да дойде в твоя магазин?

Културни. Няма хора без културни потребности.

И тук бих могла доста да споря. Може би говориш за дълбоко скрити, неосъзнати културни потребности при някои хора.

Човек винаги има в себе си естествения импулс към красота и добро, но той не винаги върви в съчетание с добро възпитание, образование и възпитание на вкус. Нашият добър учител Владимир Свинтила едно време ми даде следното определение за кич, което помня и до днес: „Кичът е стремеж към красота без наличие на вкус.“ Стремежът към красота е универсален, добрият вкус не е.

Кой те научи на музика? Кой формира вкуса ти?

Практиката в потребяването на изкуство и култура формира вкус. Колкото повече си в досег с изкуството, толкова повече. Това е общовалиден здрав разум. Има такъв анекдот за някакъв много известен френски критик на картини от края на 19-ти или началото на 20-ти век. Той имал репутацията, че като хареса една картина, тя наистина е добра, има висока цена и си струва човек да я купи. И го попитали как разбира кога една картина е хубава, а той отговорил: „Няма нищо по-лесно от това. Трябва просто преди това да си видял други 10 000 картини.“ Така че няма нищо по-лесно от това да разбереш коя музика е хубава. Трябва просто преди това да си слушал 10 000 часа друга музика.

Слушаш ли много музика? Имаш ли момент, в който искаш да си починеш от нея?

Слушам колкото мога. Да ти омръзне от музика не може. Човек, който обича музика, много рядко може да изпадне в ситуация да не иска да слуша музика. Най-много да изпадне в ситуации, свързани с природата и да намира съвършената музика в тишината. Най-добрите джаз музиканти като Майлс Дейвис работят с пространството между тоновете – това, което се случва между изсвирените ноти. Най-големите майстори го могат това. Така че и в тишината има много музика.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино