Явор Бахаров – A Portrait Of The Actor As A Young(ish) Man

"Честно, не знам дали сме по-чувствителни от другите хора. Не съм сигурен дали на мой приятел, който работи за Мастъркард и са му 100 отговорности на главата, не му е по-тежко, отколкото на мен. Аз ставам в 9 часа и си мисля на маркиз дьо Сад какво му е било. Не е толкова стресиращо, да ти кажа."

18 февруари ‘19
Автор: Ивайло Нойзи Цветков
Фотограф: Владимир Томашевич
LoadingЗапази за по-късно 15'

Явор Бахаров – A Portrait Of The Actor As A Young(ish) Man

18 февруари ‘19
Автор: Ивайло Нойзи Цветков
Фотограф: Владимир Томашевич

 

Един разговор за душата, екстремните изживявания и помъдряването на прага на средната възраст. Плюс двама починали сноубордисти, Бог да ги прости. От гост-автора Ивайло Нойзи Цветков.

Миналата година “малкият” Бахаров (с когото поговорихме на шестия етаж в гримьорната на моя съученик Георги Къркеланов в Армията, който и не подозира за тоя trespassing) взе “Икар” за ролята си в “Редки тъпанари” на Теди Москов. Обича футбола, риболова, ходи със скейт на репетиции, обича да кара екстремно ски. Майката на братя Бахарови е българска туркиня – Мюжгян Бахарова, дългогодишен журналист в БНР. Един от най-обещаващите млади актьори на родната сцена и може би един от the coolest guys around. Така се стигна и до тази беседа – двама 30-ish приятели си говорят (усмихнато човече) за емоционалната инконтиненция. И за още едно-две не по-маловажни неща.

Явор Бахаров – на Христова възраст – в Интервюто.

Кое е най-екстремното ти действие?

А, те са много. Но ето ти едно – преди 5-6 години напуснах щата в театъра (смее се). Нямам нищо против колегите, на които им е важно да си сложат джапанките, да си закачат хавлийката, така да си подредят живота и да са спокойни, важна им е сигурността. Аз обаче не мога така.

То и не ти отива на публичния образ. Всъщност какъв е публичният ти образ, можеш ли да се видиш отстрани? За какъв те мислят хората?

Малко за развейпрах. За човек, който гледа главно да взима удоволствията от живота, отколкото да мисли за нещо, което трябва да се постигне. И те, хората, горе-долу са прави. Но понякога ме мислят за по-повърхностен, отколкото съм.

Случва ли се да ги изненадаш? (смях)

Да. Например мнозина директори си мислят, че съм супер проблемен, че пия, не се явявам на репетиции. А никога не е падало представление заради мен. Имам си правило – в репетиционен процес само веднъж мога да ползвам „жокер“ тип “Ало, болен съм.“ Никога не го ползвам втори път. Дори ми се е случвало да ходя болен на репетиции, само защото съм си го изгърмял вече за нещо друго. Защото ако веднъж пречиш само на себе си, не можеш да лишиш от втора репетиция колегата, неговото извайване на ролята. Не е честно. При трето отсъствие вече пречиш на всички. Недопустимо е.

Как се готвиш да построиш една роля, освен репетициите, разбира се? Какво правиш извън тях, за да опознаеш героя си?

В момента репетирам маркиз дьо Сад (пиесата „Пера“ на Дъг Райт  – б.а.). Аз съм абат дьо Кулмие (abbé de Coulmier – б.а.), много приятна роля. Прибирам се вкъщи след репетиции, хапвам, лягам, после си чета текстове на самия дьо Сад, автори от епохата, мисля си за пиесата, за образа… Изследователска, интересна и приятна работа.

Какво искаш да постигнеш в професията и как си го представяш?

Много ми се ще да получавам по един два-кастинга на месец от чужбина и да имам възможност да работя и на средноевропейско ниво. Това ми е целта, но за съжаление не бутам много в тази насока. Иска ми се тук да има неща, които си седят и си ме хранят, и са ми приятни. Да си остане връзката с публиката и театъра, но да имам възможност да участвам и в „голямата лотария“, ако мога така да я нарека тази филмова индустрия. Имам си и мениджър в Англия, който ми праща от време на време някакви кастинги. Но не е достатъчно. Може би трябва да сменя мениджъра, не знам. Но пък и не съм заснел много нови неща тук, за да се предложа. Отказах се от това да ходя някъде и да работя нещо друго, докато се случат нещата. Тук все пак има публика, номинират ме, пляскат ми, оценяват ме хората. И изведнъж да ходя да сервирам, да речем, на английски футболен запалянко в някой пъб… Това не е за мен.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография