Срещаме се месец и половина след като е навършил 50. Идва навреме (той винаги идва навреме), докато си говорим пие кафе и пуши много (и това винаги). Не го питам как е дошъл, почти съм сигурна, че някъде отвън е колелото му (този път се оказва Vespa). Не че не обича да шофира (дори напротив), но го прави само, когато се налага. Не питам кога наистина му се е налагало да прави нещо, което не обича, но е почти сигурно, че за 50 години му се е случвало. Изобщо, тези 50 години си висят над нас през целия разговор, все едно са начало или край на нещо, а всъщност те като че ли интересуват повече мен отколкото него. Ще ги споменем няколко пъти, докато говорим, аз ще изпия един джин с тоник, той ще си довърши кафето (на другия ден е на снимки). Краят на август е, барчето е софийско, но Юли още носи лятото и морето в себе си и май няма да ги пусне скоро. Научил се е да живее с приливите и отливите, не се страхува да скача в дълбокото, да се оставя на вълните и да търси хоризонта.                                                         

        Юлиан Вергов в Интервюто.

На 15 юли стана на 50. Продължава ли да те изненадва животът?

Ако не те изненадва, по-добре да се копаш (смее се).

Кои са повече – приятните или неприятните изненади?

Зависи от гледната точка. Ако гледаш по-позитивно (нищо, че не харесвам много тази дума) на нещата, ако се кефиш на живота, всички хубави неща те изненадват, дори такива, които си виждал или преживявал хиляди пъти. Може би като видя много усмихнати хора, щастливи, се изненадвам. Приятно.

Странна работа, но съм свикнал все намусени хора да виждам.

Изненадват ме все още и разни простотии, виждам ги, регистрирам ги, но се опитвам да ги подминавам. Ето сега ме изненадва, че около мен се оказаха сто момичета бременни. Ама наистина много.  Поне 10. Това ме изненадва приятно, защото в цялото това динамично време, в което живеем, да си готов да имаш дете, е много хубаво.

Изглеждаш като човек, който е постигнал някакъв вътрешен мир. Не се ядосваш много или не ти личи?

В един момент се запитах защо трябва да се вживяваш, да хабиш енергия за неща, за които няма смисъл. Вместо да седнеш, да помислиш и ако няма решение, да не се занимаваш с тях. Така по-лесно се живее. Иначе става едно безпредметно навиване,  хабене на излишни нерви, и всичко това често води до насилие. Свидетели сме, особено по пътищата. И това не е въпрос на интелект, а на начин на мислене.

Засяга ли те общественото мнение? Доколко ти е важно какво мислят другите за теб извън сцената?

Не мисля, че не трябва да се интересуваш от общественото мнение, но и не трябва да плащаш данък обществено мнение. Ако живееш в съобразяване, в угаждане на всички, изневеряваш на себе си.

Защото мнението на другите, на обществото, си е мнението на обществото, ама вечер пред огледалото си си ти. А аз обичам да се гледам в огледалото очи в очи.

Не да се поглеждам бегло дали нямам нещо на лицето, дали съм добре… Винаги съм смятал, че човек трябва честно да общува със себе си. Ако започнеш да лъжеш себе си, ставаш един невъзвръщенец, оттам няма връщане. Ако почнеш да се залъгваш, за да оправдаеш една постъпка, следва друга, променя, изкривява се целия начин на мислене. И като се изкриви огледалото… Едно време, сещаш ли се, имаше такива зали с криви огледала? Много ги обичах.

Сега има филтри. Ти ползваш ли ги?

Не. По-скоро, за да си поиграя, да променя цвета. Но да изпъвам бръчки – не.

В този ред на мисли 50 години малко ли са или много?

Крайно недостатъчни.

Аз харесвам живота, старая се да си го правя хубав, интересен. „Да го празнуваме тоя живот!“,  нали така каза Владо Пенев.

И на мен ми хареса тази фраза и я употребявам под път и над път, като официално съм го информирал, че ще я ползвам. Винаги съм я споделял тази философия, но никога не я бях формулирал толкова точно. Аз обичам да се наслаждавам на живота. Ето сега тук, където сме, много ми харесва, кеф ми е. Например сега съм сам вкъщи, по цял ден снимам и вечер, като се прибера, съм умрял от умора. Но си приготвям нещо, слагам си масата на терасата и си ям с кеф. А мога да ям и на плота в кухнята. Обаче сядам, пия си бира, чета си текста. Според мен, колкото и да си уморен, е много зареждащо да си доставяш и някакви малки удоволствия, било то и битови. Хубаво е да има и други, разбира се.

Какви са другите, духовните удоволствия, които обичаш да си доставяш?

Много банално би било да ти кажа нещо, свързано с филми или книги, но ето, например, Поетите Live, което сега направихме в Пловдив с Операта на Античния театър, ми беше много любопитно. Беше интересно, различно, имаше някакво стъпало, развитие. Много искам да ми се случват такива неща, различни. Малко с тази пандемия се спря и пътуването, а аз много обичам да пътувам. Случвало ми се е да ходя на разни места така, безцелно. Или пък с цел. Така отидох до къщата на Данте във Флоренция. Качих се на самолета, отидох, видях я и се върнах. Ходи ми се на театър в чужбина… Хубаво е, че животът е пъстър, че животът продължава и аз много го обичам тоя живот.

Бързо или бавно минаха тези 50?

Напоително. И мисля да ги напоявам все повече, доколкото мога.

А плашат ли те?

Не. Не се плаша за себе си. Плаша се за близките си – те да са добре. Наскоро имах един проблем с кръста. Няколко дни бях абсолютно неподвижен и много се стреснах. И то не за мен, а за това, че няма да мога да помагам на тези около мен.

Да си на 50 мъж в театъра не е лошо май?  Световната драматургия се е погрижила.

Със сигурност вече никога няма да изиграя Ромео (смее се), тая банална фраза… Но  пък като си по-млад, тръгвайки към една роля, много се луташ насам-натам, докато намериш посоката, в която да я направиш. И хабиш много енергия. Но пък на 20 имаш много сили.  А сега много повече енергия насочваш в правилната посока, много по-бързо я намираш.  Имаш опит. Това е голямо предимство. Особено в професия като тази, която се учи цял живот.

На 20 щеше ли да бъдеш добър Ромео?

Не. Първо, тогава не се занимавах с театър.

Какво си мислеше тогава за живота?

Тогава не мислех. Затова и нямаше да бъда добър Ромео. Защото за да си добър Ромео, трябва все пак да ти минава някаква мисъл, да имаш бегла връзка с главния мозък. Но пък смятам, че е полезно на 20 да се хвърляш и да опитваш, да правиш разни неща.

На 20 години ако не си се излагал достатъчно, е много долно на 50 да започнеш да го правиш.

Защото съм свидетел на много хора на 50, които, мислейки си, че са млади, го правят и е голям срам (смее се).