Не мога да повярвам, че вашият живот наистина не е бил по-различен – по-бляскав, по-интересен, по-богат, ако щеш…

Отстрани нещата изглеждат винаги по-различно. Например, ние имахме прекрасен апартамент, но той не беше номенклатурна придобивка, а едно щастливо стечение на обстоятелствата, защото преди това живеехме 7-8 човека в едно апартаментче от 50 кв.м. И по-късно с част от парите, получени от продажбата на селската къща на майка ми, другата с парите от начеващата кариера на баща ми, купиха този апартамент. Той се намираше на Цариградско шосе, тогава бул. „Ленин“. Но това не е привилегия, получена по партийна линия. А иначе нашата къща беше Аврамов дом. Особено когато родителите ни се разведоха и ние с брат ми останахме мъжете вкъщи (заедно с баба ми и майка ми), там кажи-речи постоянно беше купон. 

Искаш ли синовете ти да имат таланта на баща ти? 

Би било много хубаво. Дори да не станат оперни певци, бих искал да имат музикален талант, да навлязат в този свят, да разберат езика на музиката. 

Ти самият как би се определил? Каква е професията ти? 

Обикновено казвам, че съм художник или най-накрая придобилата и тук популярност дума „артист“, но която се употребява не в смисъл на актьор, а на художник. Актьорската професия е изпълнителско изкуство, а артистът по-скоро е съзидател. Последните години мога да кажа, че съм и сценограф, защото правя предимно това. 

А снимаш ли още? Преди време беше направил фотографска изложба. 

Не спирам да снимам. Снимам или с телефона си, или със стар дигитален апарат. Така че от техническа гледна точка не съм професионален фотограф. Но във времето, в което обменяме изображения в мрежата, мога да кажа, че и това е част от артистичната ми дейност. Доста хора ме питат кога ще направя нова изложба. 

Съзерцател или критик на градския пейзаж си ти? 

Съзерцанието е нещо по-отвлечено. По-скоро съм наблюдател, но натурата ми е такава, че дори и да не искам, виждам разни неща – кривини, кабели, грозотии… Дори когато съзнанието ми е заето с нещо важно, някакво второ Аз като перископ се появява и пак забелязвам нещата на втори план. И това се развива, изостря се с времето. Но пък аз виждам и хубави неща в тези иначе неугледни гледки. Престоят ми в Италия е култивирал в мен желание за красота. Така окото е тренирано да я търси и я намира.

А при нас тези проблеми в градския пейзаж отдавна са надскочили рамките на поносимото.

Оттам и желанието ми да го споделя, барем някъде хване дикиш. 

И получава ли се? 

Не.

Защо? 

Защото в България не сме възпитавани в усет към красота. И това също го дължим на соц-а – сив и безличен. После, когато дойде преходът (с икономическите промени, разпищолването на пазара и желанието за бързо забогатяване), се обръщаше внимание на кметове, общински съветници и комисии за тези неща, те отговаряха с: „Това не е най-важното. Не са най-важното климатиците, тротоарите, кабелите… Важни са детските градини…” И започват да изреждат нещата, с които претендират, че се занимават, докато всъщност правят далавери. А детайлът е определящ – там се съдържа квинтесенцията на културата, там е разковничето. Това в нормалните страни е цивилизационна норма – да няма кривини и грозотии и оттам започва надграждането. А ние правим точно обратното – неконтролируемо строим без никаква мисъл за по-малкото и на пръв поглед по-незначителното, а то всъщност е по-важното. 

Ако сега ти дадат възможност да възстановиш само една сграда в София, да я направиш да изглежда така, както трябва според теб, коя ще е тази сграда? 

Сградата на „Граф Игнатиев“ и „Раковски“, тя е на големия български архитект на модернизма Георги Овчаров. На нея е и паметната плоча на Раковски. В ужасно състояние е в момента и въобще не смятам, че трябва да си по-чувствителен, за да забележиш това.

Точно от другата страна има една сграда с издадени веранди на арх. Берберов. Хората си мислят, че като сменят дограмата с ново пвц, ще е същото. Ами не е същото.

Това са напълно унищожени чудесни архитектурни сгради от малкото, които притежаваме в София. Но на Министерство на културата и Общината изобщо не им дреме. Нямат абсолютно никакво отношение, ама абсолютно никакво, към този тип архитектура, изобщо към сградовия фонд.