На този фестивал има много млади актьори. Май не си от онези твои връстници, които въртят плочата „Какви актьори е имало преди”.

Не съм от тези хора, особено що се отнася до това изкуство театъра. Надявам се никога да не си позволя това извращение да кажа: „Аз навремето играх еди как си”. Това изкуство е на мига. Пада завесата и живееш, докато си жив в паметта на някого. И да разказваш какво си бил преди, просто е нелепо. Несъстоятелно. Макар че представлението „Апарт”, което е направено с такова уважение към възрастните актьори, може да бъде направено перманентно, защото актьорите ще си остаряват. И е хубаво да се задържи в паметта.

Човек живее много кратко, ужасно кратко. И това, на което трябва да издържи, е на собствената си лакомия.

Да има това и онова, да получи всичко.

Не е лесно да устоиш на лакомията си.

Вероятно е едно от изпитанията, които трябва да преминеш, за да осмислиш живота си. Трудно е, да. Защото пък изборите са много. Особено днес. Имаш свободата да избираш, но решението трябва да вземеш сам.

За какво си била най-лакома?

За роли. Искала съм да имам роли. И ги имах, да. И сега съм на това ниво, че мога да се заема само с нещо, което ми е страшно любопитно и  много го искам. Може да е невероятно за другите, както случая с Маргарет Дюрас (представлението „Корабът нощ”), но аз обожавам начина, по който тя пише и за мен беше невероятно достойнство да прочета нейния текст.

След „Корабът нощ” се появи в нещо съвсем различно – във видео на Азис. Казваш, че си хиперреалист. Значи си предполагала какво ще предизвикаш? Че ще има много негативни мнения.

Да, разбира се. Но каузата е голяма. Това е проблем на българина. Българинът не понася различните, независимо дали те са съвсем различни от него, или си позволяват да бъдат различни от него в действията си.

А може би не обичаме и успелите, и различните?

Ти го заключи, но и аз щях да го кажа.

И тъй като посредствените са повече, а талантливите и успелите не се занимават, посредствените започват да водят война.

Знаех си, че ще мине и замине. Не ме е накърнило, не ме е разтревожило, не ме е засегнало, не съм имала безсънни нощи, дори се обаждах на Васко и му казвах: „Ти сега да не вземеш нещо да се притесниш?“, а той: „Не, аз заради теб.“ „Ти мен не ме жали, аз съм преживяла какви ли не неща.” Каузата е много голяма и аз ще продължавам да я подкрепям при всички възможни поводи. Аз нямам нищо общо с неговото изкуство, но той е талантлив човек и пее чудесно. И е куражлия. Да защитаваш другите е кауза, която започнеш ли, трябва да си даваш сметка, че жертваш себе си, че влизаш във война. Това е.

Най-страшната битка, в която си влизала?

Тази, която непрекъснато водя. Не понасям посегателството върху свободата на човека. Дори в най-личните, в мъжко-женските отношения. В семейството.

Тази прословута фраза, че семейството е две половинки, които правят едно… Няма такова нещо. Това са си две цялости.

И то си е цяло изпитание двама души да стоят един до друг. И това, което им трябва, е да знаят е само, че другият ще го подкрепи, когато трябва, ще е до него. Иначе всичко минава – секс, всички тези етапи, в които подхвръкваш половин метър от земята. Изграденото доверие е най-голямото изпитание ако решиш да живееш с някого цял живот, защото в началото започваш да го харесваш и обичаш заради качествата. Но никога не трябва да се забравя, че трябва да живееш с неговите недостатъци. А човек не се променя.

Хората се опитват постоянно да променят човека до себе си. Така минава животът им.

Техен проблем. Първо, това няма да се увенчае с успех и второ, не е честно.

Вчера в представлението „Пияните” имаше една реплика: „Каква свобода може да има, като се загубили контакта?”. Настина, май първо е контактът, после идва свободата.

Контактът липсва и всички се оправдават с времето, че било такова. Не съм съгласна.

Времето си е време, ние ще минем покрай него, въпросът е какво оставяме и какви сме през това време.

Ние имаме проблеми със взаимоотнасянето. Човек към човек, към животно, към растение. Без това няма как да стане.

Ако сега внуците ти те попитат дали си имала добър живот, какво ще им кажеш?

Да. И ще ти кажа защо. Имала съм много изпитания и съм се справяла с тях. И това е осмисляло живота ми. И затова съм на този свят, за да се справя с тези неща. И се чувствам равновесна и удовлетворена. Възпитавана съм от католичка и от нея зная, че ако днес е добро, радвай се, но знай, че утре може да дойде и лошото. Така че бъди готова.