През цялото време говорим за култура. Какво за теб е културата?

Преди всичко културата за мен е начин на общуване. И то на базата на семейно възпитание, натрупани вълнения, мисли, книги, и всичко онова, което ни кара да се чувстваме различни в ежедневието си.

Как ти възпитаваш децата си в култура?

Първо ги уча на себеуважение и уважение към другите.

Наскоро малкият ми син споделил с майка си, че си спомня, когато съм го водил на училище и съм му пускал яко Уайт Снейк в колата. И това го радва и до днес – че е слушал Бийтълс, Куийн, а не чалга….

И ми стана много драго от това.

Жена ти загрижена ли е за теб?  След инсулта не и ли се иска да се кротнеш малко?

Жена ми е плътно до мен във всичко.

Не ти ли казва, че е време да караш по-полека?

Тя ми го казва постоянно, но знае, че няма как това да стане. И на „Икарите“ беше плътно до мен.

На теб беше ли ти притеснено точно на тези „Икари“?

Притеснено ми беше, но не заради хипотетики. Желанието ми беше да може всеки да получи своето уважение на сцената и то да бъде добре организирано. Такова събитие е нелека организация, то не е само наем на залата. Имаш договори с рекламодатели, с институции, трябва да спазиш всички изисквания. И аз наблюдавам дали всичко ще се случи и спази. И ми се иска да може всеки да се почувства значим. Затова са тези награди. Всеки имаше необходимостта да бъде там, дали идвайки от фонтана, дали идвайки официално облечен от вкъщи и със семейството си, имаше вълнение и го усетих в залата. Не на последно място смятам, че и Валентин Ганев беше прекрасен водещ за тази церемония. Защото, той освен талантлив актьор, е и интелигентен и сетивен човек и улавяше на мига вълнението и го връщаше обратно. Знаеше как да реагира.

По едно време имаше слухове, че някои номинирани ще бойкотират наградите. Имаше ли такива?

Не.

От кога си председател на САБ?

От 2005 година.

Когато зае този пост, мислеше ли, че той ще ти носи неприятности. Ще загубиш нечие уважение, нечие приятелство?

Не, аз съм наивно момче.

Гледам елементарно на нещата. Поемам ангажимент, само ако знам, че имам енергията да го свърша.

Всичко покрай него или го игнорирам, или го приемам дълбоко и бързо се разделям с него.