Как се виждаш след 10 години в най-добрия ти вариант, да речем?

Представям си се, че дори и да номадствам, това ще е свързано с добри проекти. Под „номадстване“ разбирам интересни проекти в Европа, извън Щатите. Виждам се работещ и би трябвало така да бъде. Ще се опитам да съм успешен с проект, заснет от самия мен. И ми се иска да избера най-накрая територията, на която да се почувствам у дома, защото вече малко се поуморих от това пътуване. Виждам се усмихнат, щастлив.

Ще станеш на 42 след по-малко от месец. Духът и тялото ти в еднакво добра форма ли са?

С интерес наблюдавам засилващата се в мен енергия.

Надявам се, не полудявам, но съм все по-див, все по-жив.

Имах един период между 40 и 41, в който се усетих различно. Както каза един приятел: „Ще видиш, че на 40 тялото ти тръгва в друга посока”. В този период  установих, че е бил прав. Едно късно лягане например ме изморява за следващия ден. Но когато съм фиксиран в работа, зарядът ми е точният и правилният. Мисля, че имам сили да се справя с много неща.

Страх ли те е, че ще остарееш? Че, да речем, няма да изглеждаш толкова добре, колкото сега?

Не. Не съм се замислял никога за това. Не знам нахално ли е или не, но никога не съм мислил. В едно съм сигурен – ако човек вярва в нещата, които прави, и духът му е светъл отвътре, тогава възрастта не се изписва на лицето. И друго зная – никога няма да приличам на български филмов деец с лош пуловер, скандиращ: „Дайте ми средства!“. Това ще се опитам да не го правя. Това е едно от обидните неща и не искам да го повтарям, и не искам да ми се случи.