Не е ли време сега ние, тоест вие в актьорските среди – продуценти, режисьори, сценаристи – да сложите началото на една нова вълна в киното?

С голямо удоволствие. Включвал съм се, помагал съм със съвети или друга подкрепа в проекти на мои колеги. Кандидатствал съм за проекти 8 или повече пъти в НФЦ и при отказ съм намирал възможности да финансирам продукциите си по друг начин. Никога не се отказах. За нищо.

И да, ние сме хората, които трябва да променим киното тук. Но ако ни се помогне малко, а не ни се пречи, ще е добре.

Ако следвахме линия на политика на правене на кино, твърде вероятно щяхме да сме много напред. Една Румъния има такава политика за правене на кино до не знам си коя година. Политика за успехи в тази сфера…

Сестра ти е в Румъния и снима там. Тя също е актриса. Как така и двамата станахте актьори?

За нея не знам. Когато реши да влиза в НАТФИЗ, аз й казвах: „Не се записвай във фабриката за безработни. Бълва много хора, а няма работа за всички.“ Тя мина през няколко желания, но накрая пак стигна до това.

А ти?

Аз от дете съм чувствителен на тема кино и Чаплин.

Значи си щастливец – от малък си знаел какъв е пътят ти.

Аз конкретно го знаех от малък, да. И го открих в шести клас в разговор със съученици. Всеки казваше какво иска да прави като порасне и когато дойде моят ред, аз казах: „Не знам, май исках да бъда доктор“. Тогава един от тях ме попита: „Не искаше ли да си актьор?“ и аз си припомних, че беше така. И го реших. Но като се замисля,  от малък забавлявах много приятелите си, измислях  си истории… Ние имахме страхотно детство, стреляхме с фунийки, обикаляхме с колелата до супер далечни квартали, четяхме много…

Сега какво четеш?

Документална литература и неща, свързани с живия живот. Когато се опитвам да отворя фикшън, толкова ми се измаря главата от епизодите, които виждам, защото веднага прожектирам, та не ми се четат измислени истории, базирани на фантазии. Нямам място в главата си за момента. Ангажиран съм с живота си.