Тя е жена с наследство за завиждане. Докосната е от съдбата, защото е получила от баща си музиката и голямата усмивка, а от майка си – фините черти и усета към красивото. На сцената също е достоен наследник и го доказа за пореден път преди няколко седмици, когато напълни зала 1 на НДК с концерт в памет на Вили Казасян. Със сигурност обаче, ако искате да се докоснете до истинското „можене“ на Хилда, трябва да я слушате в по-интимна зала. Тогава гласът ѝ гали и те отнася неусетно на друго място или поне в друго време.

Няколко дни преди Коледа, тук и сега Хилда Казасян е в Интервюто.

Доколко спазваш традицията около Коледа? Имаш ли например играчки на елхата, които си „наследила“ от детството си?

Коледа за мен е един от възможно най-хубавите периоди в годината, но аз си сменям много бързо концепцията за нещата. Тази година например елхата ми е с напълно нови играчки. За съжаление, нямам никакви стари, които да закача.

А останалата част от празника? Готвенето, гостите…

О, да! След няколко дни 16 души ще бъдат вкъщи на Бъдни вечер. Пренасят се маси, правят се чудеса, за да се съберем всички на една маса. Последните 10-12 години винаги се събираме у нас, така се случва. Когато мама и татко се разведоха, може би звучи малко абсурдно, но освен че те останаха много близки, мъжът на мама се сприятели много с новата жена на татко, но за да бъде по-естествено, аз трябваше да ги събирам на празници. И въпреки че трябва да приготвя всичко за празника, този ден преди Бъдни вечер за мен е един от най-щастливите дни в годината. Колкото и да звучи сладникаво, готвя, гледам си коледни филми по телевизията и ми е страшно хубаво.

Във вас ли се събирахте и като беше дете?

Да, събирахме се цялата фамилия. Вкъщи винаги е имало музика, така че със сигурност и на този ден е звучало нещо. Като дете, разбира се, единственото, което ме вълнуваше, бяха подаръците под елхата. Помня една година милият ми дядо (преди да се разбере, че съм алергична към тези неща) ми беше сложил под елхата опакован аквариум с живи рибки. Беше много вълнуващо! Аз всъщност съм късметлия с цялата тази фамилия, защото освен всичко, с тях и работя – с Христо Йоцов, с когото сега правя всичко в музиката; с Борислав Йоцов, с който свиря и с когото направихме Студио 5; с Косьо Кисимов, който ми е повече от брат… Най-невероятното е, че и децата ни станаха също толкова близки. Сега с дъщеря ми и сина на Косьо ще правим заедно курабийки.

Имаше ли съмнение изобщо, че дъщеря ти ще я влече музиката?

Не съм си мислела никога, че тя ще се занимава с музика. Не съм й казвала да седне да свири нито един път. Наистина! Тя просто срещна една изумителна учителка – професор Ганка Неделчева, която се превърна в нейна муза и за три-четири години с нея стана буквално чудо. Защото за да дебютираш пред публика в зала 1 на НДК (тя дори пред мен отказваше да свири) се искат страшно много качества и кураж.

Така ли беше и с теб? Естествено ли стана връзката между теб и музиката?

Първо да кажа – аз щях да бъда най-нещастният човек, ако не се занимавах с музика. Но това изобщо не се случваше естествено. За всеки 15 минути, в които трябваше да свиря на пианото или на ударните, бяха страшни кандърми и прилагах всички номера, които си гледала по телевизията – навиване на часовника напред, пускане на запис, какво ли не.

Какво друго толкова предпочиташе да правиш?

Да съм навън с децата, как какво?!

Значи наистина, ако искаш да си добър в музиката, лишенията започват още като дете?

То е неминуемо. Във всичко е така, не само в музиката. Ако искаш да си добър, разбира се.

Труд и талант стигат ли, за да станеш успешен музикант или изпълнител?

Сега, пораствайки, си давам сметка, че е комбинация от много неща. Талантът е задължителен, разбира се.

Харизмата е това да завърташ въздуха около себе си, да привличаш погледите… И тя, като таланта, също е божи дар.

И не е нещо, което може да научиш, но без нея е невъзможно. И не на последно място – чувството за мярка, което много хора не разбират, но то е задължително.

Чувство за мярка в какво?

Никога да не преекспонираш. Нещо, което даже смяташ за хубаво, да го събереш и овладееш. Чувството да не прекалиш със стила си в името на комерсиалността. Чувството за мярка в отношението към публиката, във взаимоотношенията с колегите. Изобщо ако възпитаваме децата си в това чувство, светът ще е едно по-добро място.