Преди 15 години просто чаках да ми се появи някакви идея, за да седна да пиша. Понякога пийвах по нещо, за да се вдъхновя и да напиша половин страница. Сега обаче не е така. Ставам рано, чета сутрешния вестник и пия кафе. В 9 часа сядам и пиша до 11. После се занимавам с други неща.

На 18 години прочетох „Лекомислената“ на Чехов. Разказ за един доктор, чиято жена пренебрегваше присъствието му в живота си, а беше вечно заобиколена от актьори, художници, хора на изкуството. Дори му изневеряваше с един художник. Един ден обаче докторът се зарази от свой пациент и скоро почина. Тогава някой отиде при тази жена и и каза, че всъщност нейните лекомислени и никак не талантливи приятели, изобщо не могат да се сравнят с покойния и съпруг. И чак тогава тя осъзна, че човекът, когото наистина е трябвало да уважава, вече не е там. Когато прочетох този разказ, реших че, един ден ще напиша такава книга, с подобен сюжет. Много години по-късно се роди „Вила с басейн“.

Преди 100 години докторите са били истински уважавани хора. Сега например, един актьор може да се помисли за много по-интересен или важен от един доктор, който всъщност спасява животи.  Истината е, че докторът може да те убие не само с действие, но и с бездействие. Честите грешни диагнози са доказателство за това.

Понякога, във връзка с „Вечерята“, ходя в различни училища и разговарям с учениците. В едно училище в Южна Франция целият клас и учителите бяха много щастливи да ме видят и казаха, че с книгата съм променил морала в градчето. Преди да я прочетат, при всяко най-малко обществено провинение, родителите са карали децата да отидат и да се предадат в полицията. Те самите правели така. И така, всяко дете имало роднина в затвора. А след „Вечерята“ осъзнали, че не за всяко нещо трябва да се ходи в полицията.

Повече за Херман Кох и за книгите му, може да прочетете на сайта на издателска къща Колибри.

http://www.colibri.bg/avtori/478/herman-koh