Когато се срещнах с Херман Кох, първото нещо, което си помислих, беше, че изглежда като типичен холандец – висок, семпло облечен и тотално обран от излишни емоции. Не се учудих, познавам много холандци, а и вече бях чела две от книгите му – „Вечерята“ и „Вила с басейн“. Написани, все едно внимателно изрязани със скалпел от ръката на прецизен хирург, без да остане нищо излишно и в същото време красиви и увлекателни като истинско произведение на изкуството. Когато се порових в интернет, научих, че Кейт Бланшет подготвя режисьорския си филмов дебют по „Вечерята“. Самият Херман се надява, че този филм ще стане по-добър от холандската му версия. Споменах, ли че холандците са болезнено откровени?   

Херман Кох пред Интервюто.      

Никога не съм се оплаквал, че нямам достатъчно продажби или отразяване на книгите ми преди „Вечерята“. Имах по 10-20 хиляди тираж на всяка книга, а това за Холандия е сравнително добре. Но с „Вечерята“ нещо се случи. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма и аз започнах да се питам какво се случва. Най-интересното беше, че прочитайки я, холандците започнаха да си купуват старите ми книги. Тогава и те започнаха да се питат защо точно „Вечерята“ има такъв голям успех. Защото аз самият смятам , че и останалите ми книги са също толкова добри. Явно е въпрос на късмет.

Разбрах, че книгата ми е на път да стане бестселър, когато ретиражите станаха толкова бързи, че започнах да  мисля – това всеки момент ще спре. Един приятел дори се пошегува – „както е тръгнало в следващите три месеца ще продадеш още 10 хиляди бройки“. А аз продадох 50 хиляди. За пет месеца станаха 100 000. 

Добра атестация за всеки автор е, когато някой казва, че не работи, когато е в офиса си, защото тайно чете книгата му. „Вечерята“ имаше и страхотни отзиви и критики, но най-хубавото беше, че хората говореха за нея и си я препоръчваха един на друг. Мисля, че това беше най-добрата реклама.

Политиците в Холандия са толкова нормални, че чак са скучни. Те ясно осъзнават, че има неща, които наистина могат да им създадат неприятности, ако станат публично достояние. Няма скрити работи, всичко се знае. Най-много да хванат някого в любовна афера. Но Холандия не е Америка, където когато хванат някой политик с проститутка, го карат да се извинява публично със съпругата си от едната страна. Това е немислимо в Холандия. Ако някой политик е гей, той може да си признае, а може и никога да не говори за това. В момента например, всички говорят, че министър председателят е гей. И разбира се, че е такъв, но той избира да не говори за това, и хората уважават решението му.

От политиката в Холандия не се отказваш заради любовна афера, отказваш се само в случай на корупция. А тези случаи са наистина много редки.

Синът ми не е чел „Вечерята“.  Той май не е от хората, които много четат. Прочете „Вила с басейн“, защото я разглеждаха в училище и каза, че много му е харесала. Но категорично отказва да отвори „Вечерята“, твърди че е чувал толкова много хора да говорят за нея, че няма смисъл да я чете. Освен това, може би, го е малко срам, защото всичките му приятели и гаджета са я чели, и малко се обръщат към него като към сина на този, който е написал тази книга. 

Понякога съм се изкушавал, да надникна на екрана на телефона на сина ми, когато е в банята, а чувам, че получава съобщение. Но избягвам да го правя. Когато си на 11, родителите са твои богове, но после започваш да криеш неща от тях и да се бориш за свое лично пространство. Сега е на 20 и много добре знае, че сме му дали неговата свобода. Затова отново започва да споделя.

Поласкан съм, че Кейт Бланшет е избрала „Вечерята“, за да направи своя дебют като продуцент. Аз не я познавам, но много я харесвам като актриса и мисля, че има добър вкус. Любопитен съм да видя какво ще излезе от този проект, и се надявам филмът да бъде по-добър от холандската версия.

Преди 10 години имах забавно предаване по телевизията и с един мой приятел правехме скечове. Сега обаче никога не бих участвал във филм по моя книга. Може само като Хичкок да мина през някоя сцена, и това е.