Херман Кох – „Вечерята“ на един холандски комик

На какво са готови политиците, за да останат на поста си и на какво са готови родителите, за да прикрият дори най-ужасно престъпление, извършено от детето им? "Вечерята" се изчита на един дъх, но дълго време след това дишаш с тези въпроси...

5 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Пункина
LoadingЗапази за по-късно 5'

Херман Кох – „Вечерята“ на един холандски комик

5 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Пункина

   

 

Когато се срещнах с Херман Кох, първото нещо, което си помислих, беше, че изглежда като типичен холандец – висок, семпло облечен и тотално обран от излишни емоции. Не се учудих, познавам много холандци, а и вече бях чела две от книгите му – „Вечерята“ и „Вила с басейн“. Написани, все едно внимателно изрязани със скалпел от ръката на прецизен хирург, без да остане нищо излишно и в същото време красиви и увлекателни като истинско произведение на изкуството. Когато се порових в интернет, научих, че Кейт Бланшет подготвя режисьорския си филмов дебют по „Вечерята“. Самият Херман се надява, че този филм ще стане по-добър от холандската му версия. Споменах, ли че холандците са болезнено откровени?   

 

Херман Кох пред Интервюто.      

  

Никога не съм се оплаквал, че нямам достатъчно продажби или отразяване на книгите ми преди „Вечерята“. Имах по 10-20 хиляди тираж на всяка книга, а това за Холандия е сравнително добре. Но с „Вечерята“ нещо се случи. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма и аз започнах да се питам какво се случва. Най-интересното беше, че прочитайки я, холандците започнаха да си купуват старите ми книги. Тогава и те започнаха да се питат защо точно „Вечерята“ има такъв голям успех. Защото аз самият смятам , че и останалите ми книги са също толкова добри. Явно е въпрос на късмет.

 

Разбрах, че книгата ми е на път да стане бестселър, когато ретиражите станаха толкова бързи, че започнах да  мисля – това всеки момент ще спре. Един приятел дори се пошегува – „както е тръгнало в следващите три месеца ще продадеш още 10 хиляди бройки“. А аз продадох 50 хиляди. За пет месеца станаха 100 000.

 

Добра атестация за всеки автор е, когато някой казва, че не работи, когато е в офиса си, защото тайно чете книгата му. „Вечерята“ имаше и страхотни отзиви и критики, но най-хубавото беше, че хората говореха за нея и си я препоръчваха един на друг. Мисля, че това беше най-добрата реклама.

 

Политиците в Холандия са толкова нормални, че чак са скучни. Те ясно осъзнават, че има неща, които наистина могат да им създадат неприятности, ако станат публично достояние. Няма скрити работи, всичко се знае. Най-много да хванат някого в любовна афера. Но Холандия не е Америка, където когато хванат някой политик с проститутка, го карат да се извинява публично със съпругата си от едната страна. Това е немислимо в Холандия. Ако някой политик е гей, той може да си признае, а може и никога да не говори за това. В момента например, всички говорят, че министър председателят е гей. И разбира се, че е такъв, но той избира да не говори за това, и хората уважават решението му.

 

От политиката в Холандия не се отказваш заради любовна афера, отказваш се само в случай на корупция. А тези случаи са наистина много редки.

 

Синът ми не е чел „Вечерята“.  Той май не е от хората, които много четат. Прочете „Вила с басейн“, защото я разглеждаха в училище и каза, че много му е харесала. Но категорично отказва да отвори „Вечерята“, твърди че е чувал толкова много хора да говорят за нея, че няма смисъл да я чете. Освен това, може би, го е малко срам, защото всичките му приятели и гаджета са я чели, и малко се обръщат към него като към сина на този, който е написал тази книга.

 

Понякога съм се изкушавал, да надникна на екрана на телефона на сина ми, когато е в банята, а чувам, че получава съобщение. Но избягвам да го правя. Когато си на 11, родителите са твои богове, но после започваш да криеш неща от тях и да се бориш за свое лично пространство. Сега е на 20 и много добре знае, че сме му дали неговата свобода. Затова отново започва да споделя.

 

Поласкан съм, че Кейт Бланшет е избрала „Вечерята“, за да направи своя дебют като продуцент. Аз не я познавам, но много я харесвам като актриса и мисля, че има добър вкус. Любопитен съм да видя какво ще излезе от този проект, и се надявам филмът да бъде по-добър от холандската версия.

 

Преди 10 години имах забавно предаване по телевизията и с един мой приятел правехме скечове. Сега обаче никога не бих участвал във филм по моя книга. Може само като Хичкок да мина през някоя сцена, и това е.

 

Преди 15 години просто чаках да ми се появи някакви идея, за да седна да пиша. Понякога пийвах по нещо, за да се вдъхновя и да напиша половин страница. Сега обаче не е така. Ставам рано, чета сутрешния вестник и пия кафе. В 9 часа сядам и пиша до 11. После се занимавам с други неща.

 

На 18 години прочетох „Лекомислената“ на Чехов. Разказ за един доктор, чиято жена пренебрегваше присъствието му в живота си, а беше вечно заобиколена от актьори, художници, хора на изкуството. Дори му изневеряваше с един художник. Един ден обаче докторът се зарази от свой пациент и скоро почина. Тогава някой отиде при тази жена и и каза, че всъщност нейните лекомислени и никак не талантливи приятели, изобщо не могат да се сравнят с покойния и съпруг. И чак тогава тя осъзна, че човекът, когото наистина е трябвало да уважава, вече не е там. Когато прочетох този разказ, реших че, един ден ще напиша такава книга, с подобен сюжет. Много години по-късно се роди „Вила с басейн“.

 

Преди 100 години докторите са били истински уважавани хора. Сега например, един актьор може да се помисли за много по-интересен или важен от един доктор, който всъщност спасява животи.  Истината е, че докторът може да те убие не само с действие, но и с бездействие. Честите грешни диагнози са доказателство за това.

 

Понякога, във връзка с „Вечерята“, ходя в различни училища и разговарям с учениците. В едно училище в Южна Франция целият клас и учителите бяха много щастливи да ме видят и казаха, че с книгата съм променил морала в градчето. Преди да я прочетат, при всяко най-малко обществено провинение, родителите са карали децата да отидат и да се предадат в полицията. Те самите правели така. И така, всяко дете имало роднина в затвора. А след „Вечерята“ осъзнали, че не за всяко нещо трябва да се ходи в полицията.

 

 

Повече за Херман Кох и за книгите му, може да прочетете на сайта на издателска къща Колибри.

http://www.colibri.bg/avtori/478/herman-koh 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър