Най-големият ти професионален успех до този момент?

Много ми е трудно да говоря за успехи. Какво е успех? Да имаш пари, да ти се възхищават хората или да те дават по телевизията? Успех за мен е да съм доволен от това, което правя и да не се отказвам да искам да бъда щастлив, да се радвам на себе си (дано не звучи егоцентрично или престорено). В този ред на мисли колекцията на Knapp, за която правих илюстрации, е страхотен успех, защото нямаше никакво напрежение, не го усетих като работа и резултатът беше прекрасен.

А какъв успех би те направил истински щастлив?

Моя илюстрация като корица на The New Yorker.

А истински богат?

Финансово – обир на банка, но някак много фин и тънък, защото не мога да прецаквам никого, а май ще има прецакани при всяко положение. В личен, да не казвам духовен, план – приятели, слънце и обичан човек.

Най-лесните пари, които си печелил?

Преди няколко седмици взех твърде добра сума за работа, която беше бърза и изключително лека, почти никаква. Става дума за реклама.

От какво си изкарва парите един илюстратор, освен от картините, които продава? Как е при теб?

Много лек графичен дизайн (определено не ми е страст), но напоследък имам все повече поръчки за илюстрации, така че е от рисуване.

Имаш ли си агент или ти трябва да се „пазариш“ за цената на картините си? Как се справяш с това?

Агент нямам, но явно е нужен. Човек не бива да мисли, че може да прави всичко сам. Не става, няма как да разбираш от всичко. Парите не ги обичам изобщо. Обичам да ги харча, но не мога да ги ценя (отчитам го като недостатък и работя по въпроса). Да се пазаря също не обичам. Каквото – такова. Не ти харесва? Чао! Може би съм глуповат, не зная.

Какви са клиентите ти? И откъде?

Най-различни. Напоследък правя много илюстрации за подарък – рожден ден, за гаджета или за фирми, които са решили да изненадат служителите си. Там ми е важно не само как изглеждат (защото понякога една снимка не казва толкова, колкото си мислим), а какви хора са – каква храна обичат, имат ли домашен любимец, какво спортуват… Лични неща, за да мога да ги усетя по-близки и в резултат да имаме не просто една картинка, а нещо с душа и смисъл.

Мислиш ли къде ще попадне картината ти?

Понякога. Не като място, а чии очи ще я видят и как ще я видят.

Аз си представям, че художниците могат да живеят навсякъде по света. Всъщност, един Лондон много би ти отивал. Замислял ли си се да събереш моливите си и да видиш какви ще са музите там?

Да, но мечтая за Бразилия. Рано сутрин да излизам с лодката си за риба, да я готвя и продавам за обяд на плажа (аз там ще си имам колиба) и после да си рисувам на слънце. Това е романтичният сюжет. Лондон е по-реалистичният, което не значи и по-лесният. Зная, че София не е последната ми спирка. Въпрос на време и усещане е да се случи това преместване, но трябва да си дойде само, а не насила. Музите, където и да си, са едни и същи – тъжна любов, щастлива любов, живот.

Страх ли те е да не загубиш музата си?

Никак, защото зная, че я нося в себе си. Страничните фактори я променят, но тя си е там и колкото и да се променя, някак пак си е същата. Докато имам сърце, ще я има и нея, значи докато съм жив.

Певците се грижат за гласовете си, спортистите – за телата си, а вие, илюстраторите, как обгрижвате ръката, с която рисувате?

Много е сложно! Има едно дивиди, малко като на Синди Крауфорд е, ама за ръце. Шегувам се, нищо специално няма. Ръцете ми треперят и това никак не ме притеснява. Казах ти преди малко – рисуваш със сърцето и душата, те трябва да бъдат обгрижвани.

Алиса. Защо тя е толкова голямо изкушение за всички хора, които се занимават с рисуване?

Защото дава свобода, носи на интерпретации и е много лесно да избягаш от налагания образ. Вълнува, провокира, и е много интересно как е едновременно “детска” и “недетска”.

Какво никога не би те изкушило да нарисуваш?

Няма такова нещо, не се сещам. Мога да ти кажа “чиния с мекици” и пак няма да си повярвам, защото докато го казвам, вече си представям как ще изглежда.

Между другото, имам бански с твоя илюстрация. Имаш ли представа колко момичета разхождат изкуството ти по плажа?

Не, но това заражда ето този въпрос в моята глава  – цял бански или този в две части? Радвам се, ако бях на твое място и аз щях да имам!

Банският ли е най-странното място, на което си виждал своя илюстрация?

Май да. Веднъж видях своя илюстрация, доста изненадващо за мен, върху етикет на дреха (без да зная). Тялото не е странно място, нали? За татуировка говоря. А, и върху опаковки на шоколад.

Какво в професията си все още не си усъвършенствал?

Търпението, това ми е най-трудно.

Изложбата  „Алиса на Теодор Лозанов“ може да разгледате в Сохо до 23 април, а ако не успеете да стигнете дотам, може да последвате Теодор ТУК.