Теодор Лозанов – момчето, което нарисува Алиса

Ако можех да предсказвам бъдещето, най-вероятно щях да поискам да го видя 10 години по-късно. И да разбера, че заедно с изгрева излиза за риба, за да я сготви на някой плаж за обяд и да порусива на слънце следобед. За това мечтае Теодор. Аз пък си мечтая повече хора да отразяват света с това намигване, с което го прави той.

12 април ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 7'

Теодор Лозанов – момчето, което нарисува Алиса

12 април ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив


Имам бански с неговото лице. Така де, той твърди, че няма такова нещо и че не се харесва чак толкова, че да самоилюстрира в колекция за дрехи, обаче ако кликнете този линк, ще се убедите в обратното. И така, в лятото преди 2-3 години видях десетки момичета да се разхождат в бански, рокли и фланелки с неговото лице. Нарисувано от самия него. Дълго време си мислех, че рисува само себе си. Опс, само мъже. После обаче се разрових и открих, че палитрата му от образи е доста по-богата. Спечели ме завинаги с илюстрациите си на Алиса и мога да се закълна, че неговата гъсеница е най-странната алисина гъсеница, която съм виждала. Резултатът – той е с изложба…

…а Интервюто представя Теодор Лозанов.

Много харесвам стила ти на рисуване, но те подозирам в нещо. Във всички илюстрации на мъже припознавам теб. Аз ли съм подозрителна или ти се харесваш ужасно много?

Припознаваш мен така, както аз припознавам себе си. Казват, че рисуваш това, което познаваш и ти е близко. Явно и аз това правя, но не е умишлено, не казвам: “Сега ще седна да се нарисувам с бясна брада и татуировки, защото ще е много хип и ще строшим лайковете”. Ти си подозрителна, не се харесвам ужасно много!  Истината е, че работя в посока да се „захаресвам“, да се науча да се виждам какъвто съм, да се приемам, да съм честен със себе си… А по-честно от тези илюстрации няма – там ми е сърцето и там ми е всичко. Влюбен съм – рисувам, тъжен съм – рисувам. Аз така говоря, разказвам себе си.

Всъщност, какви лица те впечатляват и те изкушават да ги пресъздадеш?

Напоследък все по-малко забелязвам лицето. Виждам характер, отношение… Периодично правя (няма да ги нарека “шаржове”) илюстрации на поп звезди и там отново не ме води това каква им е косата, колко килограма са… Пак е характер.

Кога и кой откри, че имаш талант за рисуване?

Много рано, в първи клас. Имахме час по рисуване и задачата беше да нарисуваме мишка. Всички мишки бяха едни… Абе, сещаш ли се – осмички с две очички – влюбени мишки се целуват. Моята мишка беше огромна и в цял ръст, направо си беше плъх в профил, с крака, нокти, космички по муцунката – цял пакет екстри. А кой ме откри? Майка ми. Скъсвах се да драскам по стените вкъщи, беше ужас. И за да спре този кошмар, налепи всичко в картони. Спомням си, че учихме как се пишат думички с рисунки – например рисуваме едно бебе, под него четири квадратчета и така.

Колко време ти отнема една илюстрация? Как изглежда тя един час след като си я започнал?

Понякога става за час, понякога отнема дни. Спирам, оставям я да подиша, зависи как го усещам. Не е механична работа и заради това е трудно да ти отговоря конкретно.

Кога придобива „лице“ – още в главата ти или ръката те води?

Някъде по средата. Общата форма – осанка/силует се ражда в главата, а лицето – детайл/характер идва от ръката под диригентската палка на сърцето (за тази реплика приятелите ми ще ме скъсат от подигравки). Не се рисува с ръката, рисува се с душата, със сърцето. Ръката е инструмент.

Случвало ли се е резултатът да изненада и самия теб?

Предстои да се изненадвам. Имало е такива илюстрации, които в началото не съм усещал много близки и не съм очаквал да се получат чак толкова добре, но с времето са започвали да ми харесват все повече.

Опиши ни работното си място!

Вкъщи – мъничко и подредено (в моята глава), но май е лек хаос. Тихо и спокойно. Светло.

Без какво не може един художник?

Без сърце и смелост, не може и без честност.

Как минава денят ти? Всеки ден ли рисуваш?

Почти всеки ден. Понякога трябва почивка, но не защото е изморително физически, а защото може да бъде много изтощително емоционално, както и много зареждащо, зависи.

Навсякъде ли носиш молив и нещо за рисуване? По-скоро, навсякъде ли може да те „осени музата“?

Навсякъде! В раницата ми има няколко тефтера, молив и тънкописец. Обичам тънкописци!

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино