"На 17 години спечели титлата "Мис България", но скоро след това ти я отнеха. Заради "разголени" снимки. Как се почувства тогава?
Събудих се сутринта от хилядите телефонни обаждания и съобщенията, че няма да участвам в световния конкурс. Не можех да го асимилирам, не ми се вярваше. Моята приятелка и ПР Мартина ми звънна и ме успокои. Тя ми каза нещо, което никога няма да забравя: "Моето момиче, Господ дава на всеки точно толкова, колкото може да носи. Трябва да се научим да приемаме нещата, над които нямаме контрол и да променяме тези, които са в нашите ръце." Голите снимки тогава не ме притесняваха. Аз съм артист. За мен голотата винаги е била нещо красиво, нещо семпло и чисто. По рисуване още като дете съм изучавала и пресъздавала голи фигури, вгледана в детайлите с интерес към анатомията, изчислявайки пропорциите, възхищавайки се на творението на природата. Начинът, по който аз виждам голотата, е различен от начина, по който би погледнало по-повърхностното око и подсъзнание. Вместо да ме спънат, моите зложелатели ме направиха една от най-известните Мис България в историята."
Спомням си я още, когато спечели титлата „Мис България 2002“. Изглеждаше прекалено крехка, за да носи короната. Обаче беше толкова красива, че нямаше как да не я дадат на нея. За съжаление не можа да разходи дългите си крака и красивата си усмивка до „Мис Свят“, защото няколко месеца преди конкурса беше дисквалифицирана заради „разголени снимки“. Спомняте си този скандал, нали?! След него следях кариерата ѝ, която съвсем скоро премина в брак, в медиите. После тя се разведе и замина за Лос Анджелис.
Запознах се с нея преди 4 години в Ню Йорк. Там разбрах – първо – дължи широката си усмивка на факта, че не я сваля от лицето ѝ. Второ – тя наистина сякаш има няколко живота зад себе си и е наясно с всеки един от тях. И трето – Америка ужасно ѝ отива.
Интервюто представя Теодора Бургазлиева.
Намирам се в офиса ми в Бевърли Хилс в една лъскава сграда. Гледката ми е “зашеметяваща” – една стъклена врата към друг офис. Помня как пиех пилешки бульон, от онези разтворимите на кубчета, в пластмасова чашка в училищния двор преди 15 години и се чудех какво ли е да живееш в Америка. Ако някой тогава ми беше казал, че ще живея тук и ще работя като инвестиционен консултант в Бевърли Хилс, със сигурност щях да си разлея бульона и да се спукам от смях.
Събудих се сутринта от хилядите телефонни обаждания и съобщенията, че няма да участвам в световния конкурс. Не можех да го асимилирам, не ми се вярваше. Моята приятелка и ПР Мартина ми звънна и ме успокои. Тя ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Моето момиче, Господ дава на всеки точно толкова, колкото може да носи. Трябва да се научим да приемаме нещата, над които нямаме контрол и да променяме тези, които са в нашите ръце.“ Голите снимки тогава не ме притесняваха. Аз съм артист. За мен голотата винаги е била нещо красиво, нещо семпло и чисто. По рисуване още като дете съм изучавала и пресъздавала голи фигури, вгледана в детайлите с интерес към анатомията, изчислявайки пропорциите, възхищавайки се на творението на природата. Начинът, по който аз виждам голотата, е различен от начина, по който би погледнало по-повърхностното око и подсъзнание. Вместо да ме спънат, моите зложелатели ме направиха една от най-известните Мис България в историята.
Не знам кой е бил, но снимките ми бяха доброволно заснети за списание, така че не е било тайна. Но ако някой се е заел да сканира, да пише и да праща снимките ми в чужбина с цел да ме злепостави, си представям на какво е способен същият този човек, ако имаше мечта и си беше вложил енергията в осъществяването й.
Да. Аз живея на бързи обороти. Сякаш в този си живот съм изживяла вече поне 10. Нетърпелива съм и изживявам всеки свой ден като последен.
Бракът ми ме научи, че любовта иска поддръжка и не е даденост, а постоянство, работа, въображение и отговорност. Бракът ме научи, че респект се гради на основата на личностно развитие и независимост и че тръпката се поддържа единствено и само с духовно и интелектуално обогатяване. Научих се да се адаптирам в различни ситуации, сред различни хора, в различни континенти и на чужд език. Също се научих да беля чесън и да готвя.
Реших окончателно да си тръгна в момента, в който пораснах и си научих уроците.
Никога няма да забравя как видях Америка за първи път. Летището LAX с палмите, яркото синьо небе, усмихнатите, приветливи хора, говорещи на различни езици, всеки съхранил идентичността и пространството си. Сякаш най-накрая се връщах у дома. Впечатли ме най-вече свободата да бъдеш себе си, да изразяваш себе си, липсата на критика, липсата на обществени рамки.
В Лос Анджелис външният вид не е на пиедестал, защото тук са най-красивите хора на света. Тук е мястото, където няма кой и как да впечатлиш само с красота, защото си един от трите милиона като теб. Всеки ден идват и си отиват едни от най-красивите, най-талантливите и най-успелите модели и актьори от всички краища на света. Да знаеш английски не е достатъчно. Да пееш и танцуваш също не е достатъчно, защото тук почти всички го могат. Всеки е постигнал нещо в страната, от която пристига, всеки е талантлив. Лос Анджелис ме научи да съм семпла. Да изграждам себе си не отвън, а отвътре.