Как мислиш, ще ти липсва ли изобщо нещо от Земята, когато си там, горе?

Бурите. Много обичам моментите преди буря, когато виждам, че Земята е жива. Обичам да вали и да гърми, аз самата не съм толкова продуктивна в спокойно и слънчево време. Стаята ми също ще ми липсва, тя е моето безопасно място и ценя времето, което прекарвам в нея. 

 Ако беше обикновено момиче, щях да те попитам кой е любимият ти коктейл, но сега искам да разбера коя е любимата ти планета?

Имам любим спътник – Титан, на Сатурн. Там атмосферата е много гъста и има течен метан, и когато слънчевата светлина се отразява в капчиците метан, образува красива дъга. Титан е едно от местата в Космоса, на които се предполага, че може да има живот. Заекът ми е кръстен Титан!

 Спомняш ли си повратния момент, в който си каза, че с това искаш да се занимаваш до края на живота си?

Да. Точно в този период у мен се прояви борбеност, която не бях изпитвала до момента. Случи се, когато бях на 15 и научих за космическия лагер в Турция. Обичам, когато искам да привлека съдбата на моя страна, да говоря в сегашно време. Тогава всеки ме питаше какво ще правя лятото, а аз категорично заявявах, че отивам в Турция без изобщо да съм наясно как и дали ще ме приемат. По време на обучението там гледахме филм, който започна така: “Представи си, че този космонавт си ти”. И аз си го представих. Тогава се почувствах на правилното място.

 Ако срещнеш друга форма на живот как би описала нас, човеците?

Въпросът е как ще комуникираме. Те говорят ли изобщо, решават ли математически задачи, може би общуват с жестове? Ако намерим общ език – ще обясня, че сме разумна нация, която обаче е разделена от граници и национални принадлежности. Ще им разкажа за всички красиви природни бедствия и феномени…  Знаейки колко съм емоционална, сигурно ще се развълнувам, ще си извадя телефона и ще започна да им показвам снимки на всички прекрасни неща на Земята.

 Как преминаваш през тежките физически упражнения, стана ли ти лошо след онзи симулатор, който ви поставя в ускорение, характерно за излитащи совалки?

На мен ми помага влечението към всичко екстремно. Аз във всеки удобен момент съм с главата надолу. Имаше повръщащи хора след симулацията, но аз не бях сред тях. Усещането иначе е смазващо. Земното ускорение е 1 g, а нас ни подложиха на 6, 1 g. И това не е всичко… следващият курс се намира в Survival Systems, Гротън, Кънектикът, където се правят тренировки в дълбоки басейни, в които се спуска капсулата на ракетата, симулира се микрогравитация (neutral buoyancy) и се правят тренировки по оцеляване в екстремни условия.

 Какво мислиш за популярната теза, че първо трябва да си оправим проблемите на Земята преди да тръгнем да колонизираме други планети?

Тъкмо преди няколко дни получих коментар от човек, и то от академичните среди, който пренебрежително се изказа колко е глупаво да се целя в Космоса, при положение, че България не може да си оправи държавните проблеми… Всички експерименти и космически проучвания, както и стремежи за колонизиране на Марс например, са насочени към това да се избегнат тъкмо онези процеси, които с течение на времето са направили Марс негоден за живеене, а той в същината си е като Земята и има реален потенциал да се превърне в бъдещ дом на човечеството. Космическите изследвания се правят най-вече, за да бъде подобрен животът на Земята. А хората, които не желаят да видят по-далече от носа си, винаги ще съществуват.

 Как стои въпросът с равноправието между половете в космонавтиката. Сподели ни какви са твоите наблюдения.

566 души са били в открития космос до момента, само 65 от тях са жени (към 2020 г.). Бъдещето обаче изглежда доста оптимистично. Ако в миналото сексизмът в космонавтиката е бил факт и на жените им е втълпявано, че тази работа не е за тях, то сега ситуацията е коренно различна. Моето виждане е, че астронавти трябва да стават най-подготвените физически и психически хора . Без значение дали са мъже или жени.

 Има ли голяма конкуренция в тези среди?

За да те изберат за космическа мисия трябва да покажеш, че си отборен играч. При космонавтите няма състезателна злоба, въпреки че професията е силно конкурентна. Най-важна тук е професионалната автобиография, житейският опит и изрядната умствена и физическа подготовка. На мен мама ми се смее, когато ѝ говоря за всички видове сертификати, които искам да изкарам сега: за гмуркане, за скачане с парашут, за пилотиране на малък самолет и така нататък, но всичко това ми е необходимо, за да мога да се откроя и да ме изберат, когато (ако) моментът настъпи.

 Сега къде се намираш в преследване на плановете? 

Следва да събера сериозна сума, за да мога да продължа обучението си към проект PoSSUM*. През октомври предстои следващата порция курсове в Кънектикът, САЩ, част от програмата за участие на кандидат-астронавти в суборбитален полет. За да успея да замина обаче, имам нужда от сериозно финансиране и в момента се занимавам с това.

За съжаление имам сериозна пречка да мога да излетя от името на България един ден. Страната ни все още не е пълноправен член на Европейската космическа агенция (ESA), което означава, че е съвсем вероятно да ми се наложи да изкарам чуждо гражданство в страна, която може да ме представлява. Силно се надявам да не се стигне дотам, правя всичко възможно казусът да получи гласност и съвсем официално да бъда първата жена българка в Космоса .

*проект PoSSUM е към НАСА и Международния институт по космически науки – единственото, което тренира и сертифицира кандидат-астронавти за суборбитални полети.