Първо е само Стив. Един ден решава, че животът в Канада не е за него – “Твърде много пари, твърде много условности” – и тръгва. Навсякъде. За последните 16 години е бил къде ли не – Индия, Тайланд, Лаос, Бразилия, Ирландия… После вижда Мичико и си казва, че трябва да я има. На първия месец той чува “Обичам те!” и тръгват заедно. С колата на Стив. После се появява и Мауи – малък рус ангел, който е заченат в Мексико. И вече са трима. На път.

Срещам ги в София (в СОЦ-а), където са само за 1 ден. И това ако не е съдба… Веднага им предлагам да спят в нас тази нощ, но и двамата категорично отказват. “Ние си имаме дом. В колата се чувстваме наистина страхотно и ни е много удобно”. Деликатната ми подкана, че могат да се изкъпят, също отхвърлят с усмивка. Мичико, която изглежда наистина чудесно, ми сподели, че след баня се чувства мръсна и некрасива. “Пет дни не съм си вземала душ и се чувствам много свежа”. В такъв случай не ми остава нищо друго, освен да ги разпитам за пътя. Техният път.

Интервюто представя Стив, Мичико и Маиу.

Стив, как реши да почнеш да пътуваш?

Стив: Живях в Канада дълго време и ми дойде до гуша от това корпоративно мислене. Казах “Fuck off!” на всички задължения и рамки и просто тръгнах.

Лесно ли се отказа от благата, които си имал преди?

Стив: Знаеш ли, че аз от 5 години нямам собствен телефон? Ползвам чужди ако ми се наложи, но си нямам мой и се чувствам прекрасно. Имам дрехите на гърба си, имам пари и семейство. Всеки ден мога да закусвам на различно място. Всеки ден гледката пред мен може да бъде съвършено различна. Такава, каквато аз си я избера. Какво по-хубаво от това?

Мичико: Знаеш ли колко е страхотно да пиеш вода от реката? Или пък да спрем до някое красиво езеро, аз да извадя газовия котлон и да почна да готвя, докато Стив и Мауи си играят?

А как се справяте с парите? Все пак ви трябват такива – за храна, за гориво…

Стив: Винаги има начин да изкараш пари ако ти трябват. Ако сме в гората например, отивам, помагам на хора в нужда и те ми се отплащат по някакъв начин.

А понякога не ви ли е страх да пътувате тримата?

Стив: Ние не представляваме заплаха за никого. В Англия например попаднахме на цигани, които бяха много агресивни. Не към нас точно, просто го забелязахме. Но те разбират, че няма какво да ни вземат и ни приемат лесно. А и има ли проблем, пускам Мичико да се разправя (смее се)

Наричате колата, в която пътувате, “в къщи”…

Стив: За мен домът е там, където е семейството ми. Аз съм много щастлив и горд с жената, която имам. Тя е много грижовна, тя е моят най-добър приятел, чудесна майка… Така че няма значение къде съм. Важното е тя да е до мен. Знаеш ли, преди да я срещна бях сигурен, че никога няма да имам жена. Не го исках. За себе си исках да правя секс с много жени и да не принадлежа на никоя. Когато я срещнах обаче, всичко се промени.

Какво е най-важното нещо, което разбрахте? За себе си, за света?

Мичико: Най-важното нещо за мен е всеки човек, независимо какъв е, да харесва живота си. Ако не ти харесва как или къде живееш, нищо друго няма смисъл.

Стив: Съгласен съм с Мичико. За мен най-важното е да си свободен. Щом си свободен, значи си щастлив.

Ще спрете ли някога, някъде?

Стив: Аз не бих спрял никога. Бих обикалял света цял живот. Най-щастлив съм ако нямам едно мое си място, а съм навсякъде. 

А къде бихте се върнали отново и кое е мястото, което няма да посетите повече за нищо на света, ако зависи от вас?

Стив: Определено Индия е мястото, на което бих се върнал отново. Там се чувствах най-свободен, а хората са много мили и дружелюбни. Много, много ми хареса там. А къде не бих се върнал…. Може би няма да те изненадам, ако ти кажа, че това са Щатите и Канада. В Америка е адски мръсно, хората вървят като зомбита, освен това са и доста глупави. За Канада, въпреки че съм роден там, също не мога да кажа нищо хубаво.

Сигурна съм, че сте пълни със забавни истории…

Стив: О, да! В Китай например не спираха да снимат Мауи, защото е рус. Снимаха и повтаряха: “Той е играчка!”. Аз пък непрекъснато им отвръщах: “Не, той не е играчка, той е нашият син!”

Мичико: Но като цяло в Китай хораха са разкошни – много мили, много почтителни…

Стив: Да, и обичат да снимат всичко. В Щатите пък ми се случи една от най-куриозните случки. Бяхме тръгнали на стоп, но се оказа, че позволеното място е на няколко метра по-назад. Арестуваха ни и ни поискаха личните карти. Аз им дадох паспорта си и едното ченге се развика: “Ти за тъп ли ме смяташ? Каква е тази книжка? Това не е твоето ID”. После ни пуснаха да си вървим, но той ми отправи изрично предупреждение: “Това ви е за последно! Следващият път ще ми покажеш истинската си лична карта! И не мисли, че съм глупав” Много ми се искаше да му кажа, че наистина го смятам за такъв…   

А какви са вашите родители? Разкаже ми повече за тях!

Стив: Моите родители са традиционалисти. Баща ми е много богат и не спира да ме пита какво да купи на Мауи. Аз пък винаги му отговарям, че не искам нищо да му купува. Искам просто, когато го види, да му обърне внимание и да си поиграе с него.

Мичико: Моята майка е французойка. Когато бях малка, тя ме караше да уча английски, но аз си запушвах ушите – не исках да говоря нищо друго, освен френски. Сега обаче разбирам, че английският е много полезен език. А баща ми е будист. Визуално прилича на излязъл от азиатски филм (смее се). 

Как родителите ви приеха вашето решение да пътувате непрекъснато?

Стив: Много трудно. Те робуват на общоприетите норми. Не спираха да ни питат “Ама къде ще живеете? Къде ще учи сина ви? Къде ще спите?“

Мичико: Знаеш ли, много често виждаме родители, които се притесняват твърде много за децата си. “Внимавай да не паднеш! Не се подпирай, мръсно е! Стани, ще си изцапаш дрехите!” За нас няма нищо по-важно от това детето да расте свободно. По дяволите, това е просто една малка раничка, която ще мине! Това е една мръсна дреха, която ще изпереш! Мауи е свободен и вижда неща, които дори възрастни хора не са видели за цял живот.

Какво искате за бъдещето на Мауи?

Мичико: Искаме да има свободата да избира. Къде да бъде. Как да живее. Какво да яде.

Стив: Мауи сега пътува с нас, но ние сме готови да го оставим да бъде такъв, какъвто иска да бъде. Може да стане музикант, артист или учен. Ние не сме такива, но той може да бъде всичко, което поиска.

И двамата са категорични, че не обичат плановете. Онези големите, грандиозни планове, които трябва да се следват сляпо. Но обичат малките планове. И вече имат такива – да посетят Търново, Бургас и Карадере. След това да отидат до Румъния, Черна гора, Хърватска, Сърбия. Имат и още един план за изпълнение – през август да се оженят в Шотландия. Дори са си запазили замък.