В същия този януари, в който над нас в небето „някой е сложил сив картон“, двама души в София, семейни мъже, се събуждат един ден и решават, че да отбележат факта с намръщен емотикон във ФБ не е достатъчно. И започват да действат. За по-малко от три месеца, посвещавайки цялото си свободно време, както и личните си финанси, те изграждат стройна система за измерване чистотата на въздуха, проект, в който всеки гражданин може да участва. Техните устройства са вече на 15 места в София, а групата им във ФБ расте с всеки изминал ден. Вече имат и сайт (airbg.info), мрежа от доброволци, които помагат, и куп хора, които искат да „осиновят“ станция, за да са сигурни дали съседът има наистина гори гуми, за да се топли, както подозират от години. 

Интервюто представя Стефан Димитров и Николай Лучев.

Първо ще ви попитам дали някога сте се занимавали професионално с измерване качеството на въздуха?

Стефан и Николай: По никакъв начин не сме били свързани професионално с измерване качеството на въздуха. Професиите ни са в съвсем друга област. Ние дори не се познавахме допреди три месеца.

Покрай този проект ли се запознахте?

С.: Да. Имаме много общи приятели и така Ники попаднал на мои постове за въздуха и се свърза с мен.

Н.: Всъщност всичко тръгна от една негова реплика.

Коя реплика?

С.: „Хора, не се издържа!“ Това го написах след серия от постове през януари и февруари, в които не се дишаше тук. Аз живея от едната страна на Орлов мост и наистина имаше период, в който не се дишаше.

Н.: Аз живея от другата страна на Орлов мост и съм с много малко дете. Точно в тези месеци, за които говори Стефан, като го изведем и после се приберем, дрехите му миришеха на газове.

Нали знаете, че реплики като „Хора, не се издържа!“ в историята на света са водели до истински, големи революции?

С.: Лоша работа.

Н.: Това, което ме впечатли в коментарите му, е че той каза: „Не трябват думи, а дела.“ И се замислих, че наистина е така.

С.: И в рамките на половин-един час наистина започнахме да действаме и да търсим варианти, проекти. Тогава се открои този, който вече въвеждаме в България. Още същата вечер беше ясно, че трябва да сме във връзка с тези хора и те трябва да видят, че сме достатъчно мотивирани, за да свършим тази работа.

Кои са „тези хора“?

С.: Това са нашите партньори в Германия, част от един голям проект. Той тръгва от Щутгарт, където тези станции са сертифицирани, работят и техните данни са толкова много и подробни, че се възприемат официално от властите в града. От края на април 2015 в света има инсталирани над 600 сензора.

Тоест и на друго място някой е казал: “Не се издържа!”?

С.: Точно това казват и те – че общинските и законодателни власти не са обръщали внимание на проблема и хората са се организирали сами.

Н.: Резултатът за самата станция, която ползват те, а вече и ние, е резултат на 2-годишна изследователска разработка. Обединили са се компютърни специалисти и метеоролози в един кръжок – ЛАБ, където са обсъждали тези въпроси, тествали са станциите на научно ниво, пробвали са как биха работили най-различни елементи, компютърните специалисти са програмирали как микроконтролерът ще работи най-успешно… Сериозна работа!

С.: И когато ние споделихме с хора, които се оказа, че и тук междувременно са работили по въпроса; хора, които професионално се занимават с това и знаят много повече от нас, те се съгласиха, че това е най-правилната комбинация.

Тоест вие взимате един чисто технически готов проект?

Н.: Да. Като каза „технически“, ето нещо интересно от чисто техническа точка – от известно време микроконтролерите навлизат с доста големи темпове в нашия живот. Това е едно малко устройство (компютър), което обработва информацията и подава команди към други устройства или към нас. И тъй като от Германия ни предоставиха само два сензора, които измерват чистотата на въздуха, ние трябваше да намерим сами останалите части и да ги сглобим. Но когато се заехме с този проект, се оказа, че в България тези микроконтролери не се продават на много места.  И така единият микроконтролер пристигна  от Полски Тръмбеш, другият – от Варна, зарядните – от Стара Загора, кабелчетата – от Елин Пелин… Всяка една част, която сме вградили, е дошла от различно място.

Къде изпробвахте първото устройство?

С.: Как къде!? Вкъщи, разбира се.

И? Как беше въздухът? Изненада ли ви качеството му?

С.: Не, живеехме в газова камера.

Защо „живеехме“? Сега по-различно ли е?

С.: Да, сега въздухът е по-чист. Но има поне 3 месеца в годината, в които живеем в газова камера. И затова бяхме осъдени.

Постоянно ли работят тези станции?

С.: Да. На по-малко от една минута се извършва измерване от момента, в които започне да работи.

Всеки ли може да поръча от вас такава станция?

С.: Да, но трябва да попълни заявка на нашия сайт, за да разберем, че е достатъчно мотивиран.

Самият факт, че заплаща за устройството, не е ли достатъчна мотивация?

С.: Ние знаем, че 70 лв са по джоба на немалко хора, но искаме тези, които го вземат, да са наистина ангажирани. Затова във формуляра има: “Напишете няколко изречения, за да разберем, че вие сте подходящият осиновител.”

Наричате хората, които си вземат тези устройства, „осиновители”?!

Н.: Ние ги разделяме на две групи хора – “апостоли” и “осиновители”.

С.: Осиновителите са тези, които заплащат парите за тази станция колкото тя реално струва.

Н.: Тоест те даряват средствата, с които тази станция ще работи.

С.: Ние сглобяваме, флашваме, програмираме, опаковаме тези станции и куриер (две куриерски фирми) безвъзмездно извършва доставката. И осиновителят получава, включва, нагласява и започва да измерва. Има и друга група хора – тези доброволци, които запояват, сглобяват, програмират, които администрират страницата ни, доразвиват, инсталират – тях наричаме “апостоли”. Те дават от свободното си време, от труда си, от знанията си, за да допринесат за проекта. А той има нужда от много помощ. Засега успяваме заедно с Йордан Хлебаров, с когото направихме уеб страницата.

Н.: Работим и заедно с една талантлива дизайнерка, която направи логото… Всъщност ние двамата сме само фасадата, но зад проекта доброволно стоят и много други хора. Както и нашите семейства. Държа да отбележа, че и за нас това беше изненада – трябваше да инвестираме лични, семейни средства и да финансираме закупуването на три партиди от тези станции. Да не говорим за свободното ни време, в което ангажираме с проекта най-близките си хора.

С.: Не мога да не спомена и над хилядата души, които са се присъединили към страницата ни във ФБ, за да станат осиновители.