Когато започна да се занимаваш с музика, изобщо с изкуство, беше ли подготвен, че ще има и спадове, не само върхове?

Когато започвах – не. Обикновено тези мисли се появяват след идването на първите по-големи успехи, на първите върхове. Тогава следва и най-важният етап, най-трудният за преодоляване – този след първата вълна на успеха. Аз не използвам метафората за върхове и спадове, по-скоро си представям равномерен цикъл от вълни – приливи и отливи. Разсъждавал съм си така: първата вълна беше с “Ку-ку” и “Обичам те, мила”. Последва отлив. Втората вълна беше с “Революция” с Камен и Мая. Отново отлив. Последва третата вълна с “Рай”, “Към” и “Едно”, “Аз ли съм или не съм” и “Пропаганда”, “Хромозоми”, “Силикон”. Това беше силна вълна и след нея сериозен отлив. Четвъртата вълна беше с театралната и филмова музика – инструментални, симфонични композиции. Имаше една междинна пета вълничка с излизането на синглите “Фойерверк” и “Бряг с цвят най-зелен”. Отлив. Шестата вълна беше най-продължителна – започна със събирането ни през 2012, издаването на албума “LIVE” и преля в албума “10 1/2”. Чувал съм, че моряците имат приказка, че седмата вълна била най-силна. Така били забелязали, докато съзерцавали ритъма на морето.

А житейските вълни заедно с работните ли пристигат и се прибират?

Хм, чакай да видя. Сякаш да… Знаеш ли, за кратък период от време хората, които бяха мои морални опори, заминаха с отливите навътре в морето, отплуваха завинаги. Професорът, Тодор, татко и майка…

Изведнъж се оказваш страшно уязвим, нямаш наоколо авторитет, от който да изпитваш морални угризения, да те погледне строго, да ти каже, че вършиш глупости и да те вкара в правия път.

Всичко е оставено на твоята преценка, а ти много често не си подготвен за това и могат да те понесат страхотевични вихри. Този житейски етап е много труден за преодоляване. Опитвам се вече толкова време да се справя с него, но засега не мога.

Ако някоя песен, която много харесаш, не става толкова популярна, колкото ти се иска, това събаря ли те?

Не, не мисля. А и в такива случаи имам привилегията да започна да се занимавам с друго – и с кино, и с театър. Единственото, което ме е карало да сменя нещо, е ако спра да изпитвам удоволствие от него. Както беше преди години в театъра – не ходех с удоволствие нито на репетиции, нито на представления. Тогава напуснах и заминах да уча в Прага. Една песен става популярна по много неведоми начини. С “По-полека” например се случи така – заснехме видеото прекалено късно, през юли и го пуснахме в края на лятото. И тогава си помислих: “Кой пуска лятно парче в края на лятото?” Но така е трябвало да стане. Това не ме е съборило, не ме е вкарало в депресия. Мина есента, зимата и ето че дойде следващото приказно лято, когато нещата с “По-полека” се случиха.