Стефан Бакалов – човек на пътя на дрогата

За пътя и производството на наркотиците, за "мулетата", за наркобосовете, за играта на "котка и мишка", за каузите и за мъдрите съвети. Един разговор за човешките слабости, за немотията и принудата, за печелившите и губещите в бизнеса с дрога.

21 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Диана Алексиева
LoadingЗапази за по-късно 13'

Стефан Бакалов – човек на пътя на дрогата

21 юли ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Диана Алексиева

Той е началник отдел разузнаване и разследване в митница Аерогара София. Познавам го достатъчно дълго, за да кажа, че рядко съм срещала по-принципен човек от него. И вярвам, че това не е задължителна точка от трудовата му характеристика, зная, че той просто е такъв. Говори за работата си с такъв ентусиазъм, сякаш е там от вчера, а всъщност е посветил целия си съзнателен път на нея. Един от малкото хора, които все още вярват в добрата кауза. И работят за нея.

 

Днес Стефан Бакалов е в Интервюто.

Как ще обясниш на едно 5-годишно дете какво работиш?

Много е сложно да обясниш на малко дете тази професия. Докато то не натрупа житейски опит относно нещата, които го заобикалят, ще му е трудно да разбере. Едно е да му кажеш: „Пее, спортува или продава банани“, това го е видяло още на 3 годинки. Единственото, което мога да му кажа е, че хора като мен правят всичко възможно отрова, която може да стигне до тях, да не стигне. Слава богу, на тях думата „наркотици“ нищо не им говори. За съжаление, на 10-годишните вече им говори.

Това с наркотиците вече не трябва ли да излиза извън мода или е вечен бизнес?

Освен настояще, според мен това е и бъдещето на човешката цивилизация. За съжаление. Откакто съществуваме, има най-различни опиати, които се използват – още от шаманите, а и от обикновените хора, за да се лекуват. И днес се използват за лечение, за съжаление – криворазбрано лечение. Хората търсят спасение от стреса, от ежедневието, което ги заобикаля. От една страна, това са по-лабилни хора, от друга страна, това са хора, които искат да изразят себе си и от трета, младите хора, които са любопитни и искат да опитат от всичко. Аз смятам, че ако преди години 10-15 процента от хората са използвали наркотици и са били в някаква степен зависими, в бъдеще ще бъдат 70-80 процента.

Значи употребата не намалява?

Напротив, каквото и да правим, няма как да намалее предлагането на наркотици. Потребностите на хората са много, а науката така се е развила, че в рамките на 10-15 минути всеки може да произведе в къщата си наркотик. Всеки един – с елементарни познания от интернет, с продукти, закупени от аптеката, може да произведе всякакъв наркотик, с изключение на кокаин.

Затова ли кокаинът е толкова скъп, защото не можем да си го направим или отгледаме вкъщи?

Да, единственото място, където може да се отгледа и произведе кокаин е районът на Андите – Колумбия, Боливия и Перу.

И те успешно разработват бизнеса.

Да, правени са опити да се засее растението кока и в Китай, но там не вирее.

Иначе китайците щяха да са ни заляли.

Това, което правят китайците в последните 5-6 години, е невероятна експанзия на пазара за наркотиците. Допреди 7-8 години масово познатите наркотични вещества  бяха 15-20 вида, общо около 50-80-100 вида. Последните 5-6 години само китайците са произвели близо 1000 вида наркотични вещества.

Какви наркотици произвеждат?

Синтетични. Повечето от тях заместват познати наркотици, но са с усилен ефект. Много по-бързо се произвеждат, не е необходимо да се култивира никакъв продукт. Чиста химия, непозната, неизследвана в годините. Не се знае как би реагирал човешкият организъм и какъв би бил крайният резултат при използването им.

За незапознатите – какво е „синтетичен“ наркотик?

Съвременните познати през последните 4-5 години са нови синтетични наркотици, които са разделени на няколко групи. Най-много са синтетичните канабоиди, които са над 450 вида. Произвеждат ги във формата на прах от нови и непознати вещества; по формули, които на никого не са познати. Този прах се смесва с листата на съвсем обикновени билки. Така текстурата изглежда като съвсем обикновена билка, но няма нищо общо с марихуаната. Ефектът е съвсем друг. Това е чиста синтетика и те прави зомби. Тя е по-близка от всеки друг наркотик до действието на метаамфетамина. Повечето човешки същества, които се превръщат в зомби са употребили метаамфетамин или  тези нови синтетични наркотици.

Това явно са наркотиците на новото поколение. Нашето познаваше само марихуана и кокаин.

Първата информация за използването им е от 2006 година в развитите държави – САЩ, Канада, Великобритания.

А се произвеждат в Китай?

Китай е най-големият производител. В света има експанзия на страшно много продукти от там, но специално новите синтетични наркотици се произвеждат там. Понякога в Хонг Конг и Индия, но най-вече в Китай. И повечето от тези наркотици не са незаконни, защото не са в списъка на забранените вещества. Те са нови и съответно са легални.

Тоест, ако вие заловите някого с неизвестно за вас и вашата лаборатория вещество, нямате право да го задържите и арестувате?

Реално е така. Но от 2010 година, когато на нас ни станаха известни тези наркотици, защото заловихме няколко пратки с много интересни за нас вещества, нещата се промениха. Тогава ги изследвахме и се оказа, че наркотично не са под забрана. Впрегнахме всички възможни механизми, които могат да възпрат разпространението на тези вещества, докато успеем да презентираме тази нова опасност чрез медиите. И чрез законодателя успяхме бързо да ги поставим в забранителния списък в рамките на 5-6 месеца. Но въпреки това всяка една пратка, която заловяхме в този период, я конфискувахме. Намерихме вратичка и го правехме. Лошото е, че не можехме да търсим отговорност на трафикантите. Към този момент има близо 40-45 нови вещества, които в нашето законодателство се водят наркотични вещества и можем да преследваме трафикантите. Останалите над 1000 вида все още не са регистрирани.

По-евтини ли са тези наркотици от кокаина, например?

Изключително евтини. „АБ чиминака“, така се нарича един от най-популярните синтетични наркотици, е много опасен.

Хората, които го взимат, буквално  зомбясват. Известни са случаи на тийнейджъри, които се самоубиват след употребата му – психиката им не издържа на шока. И това на пазара в Китай струва между 800-1000 долара килограма, като от един килограм могат да се направят между 1 000 и 10 000 дози. Една доза тук върви между 50 и 120 лева. Печалбите от 1 килограм са огромни – ако инвестираш 1000 долара, печелиш 100 000.

Изключително евтин наркотик, поръчваш го от интернет. Не е необходимо дори да имаш мрежа от  хора за трафик.

Има сайтове, които легално предлагат наркотици?!

Има сайтове, в които има над 500 вида наркотици. Влизаш и си ги поръчваш.

Ако си потребител или трафикант?

И потребител. Можеш да си поръчаш малки дози, например 4-5 дози от Китай. Всичко, което минава оттук, ние го конфискуваме.

А защо направо не стигнете до собствениците на сайта?

Сайтът не е български и ние няма как да го спрем.

Наркотрафикантите вече съвсем не са това, което познаваме от филмите. Сега има т.нар. „кибер трафик”. Интелигентни момчета се занимават с този бизнес, като това, което са решили да направят, е много умно. Защото трафикът между страните изчезва. Той тръгва легално от някоя страна и може да бъде спрян единствено на границата на твоята страна.

А този вид наркотик може да премине маскиран като химикали. Ако поръчаш от Китай „АБ чиминака“, оттам той излиза законно и в превозните документи пише, че пратката съдържа нещо друго, което е легално. При нас всеки ден преминават десетки хиляди легални химикали. И нашата работа става много сложна, защото трябва да отсеем кой е наркотикът. Лошото е, че ние нямаме тестове за всеки един от тях, защото вече са хиляди и днес трябва да селектираме 10 пратки, които да пратим за проба. И те на това разчитат – техните пратки да не са между тези 10. Но държа да кажа, че повечето синтетични наркотици, изпратени по този начин от Китай за България, ги хващаме.

Тоест не препоръчвате хората да си пазаруват от тези сайтове?

Ако искат да си хвърлят парите на вятъра, да си поръчват. Защото ние ще ги хванем. За последните няколко години изградихме система за хващане точно на такива вещества, което си е част от нашата кухня. Тази система се нарича Ершийлд и възпрепятства изключително успешно трафика на точно такъв вид наркотици.

Така наречените „мулета“ не се ли занимават със синтетични наркотици?

Те се занимават с кокаин и хероин. Ако говорим за такива, които поглъщат. 90 процента от тях поглъщат кокаин, тъй като това е специалитет на колумбийската и нигерийската мафия. Много рядко има такива, които поглъщат хероин. Хероинът не се движи по въздушен транспорт, за България по принцип влиза по сухопътен транспорт. Рискът за въздушния транспорт са амфетамини, кокаин и нови синтетични наркотици.

Значи „мулетата“ все още съществуват?

От началото на годината имаме 3 или 4 случая. 2 от тях бяха жени. Българки. Има всякакви. Преди десетина години заловихме и куриерка в пенсионна възраст. Изключително изпечена трафикантка, правила беше 10 или 15 курса, над 60-годишна жена.

Това е толкова рисковано, че може да го направи само много закъсал или много глупав човек.

Обикновено е комбинация.

Проблемът е социално-икономически. Представи си, че живееш в някой много беден район. Какъвто сега в България е Северозападният район, например. И нямаш никаква възможност за работа, а трябва да си изхраниш децата. Гладувал си месеци наред. Тогава с теб се свързва някой набирател на мулета. Много е вероятно да се съгласиш да пренесеш нещо.

Тоест, има хора, които това правят – набират мулета?

Да, има нигерийци, например, които присъстват по цял свят. Заселват се в някое село, дори се женят за българки. Живеят там, стават част от пейзажа и основната им функция е да набират хора. Неговият братовчед в Германия (защото те всички са братовчеди), му се обажда и казва: „Трябват ми двама души да отидат до Латинска Америка“. Плаща по 1 500 евро на човек, а на „набирателя“ дава още 1 500. Та, той отива в селото, намира двама души, които просто знаят, че трябва да вземат нещо. Ако трябва да погълнат нещо, им правят кратко обучение как се поглъща. Тъй като процесът е странен, отнема няколко часа.

Не е ли много гадно това с поглъщането?

Страхотна гадост и голяма травма за организма. Това са т.нар. „патрончета“ и са доста големи. Учат „гълтачите“ с големи зърна грозде, за да не им стане нещо. Използват различни лубриканти – мед или сокове. Лошото е, че медът разхлабва, а това не бива да става, когато си муле.

Така че „гълтачите“ ги подбират да са със здрав стомах. За един гълтач е важно да е запечен, защото ако се качиш на самолета и патрончетата решат да излизат, няма кой да ги спре. Иначе излизането става също бавно. Може и два дни да отнеме.

Също става по естествен път. Та, им дават инструкции за всичко. Не се хранят, след като погълнат всичко. Пият само течности и взимат лекарства, за да потискат изхождането. Много неприятен бизнес за мулетата, но носи много пари на организаторите. На мулетата – не. С тези пари могат просто да преживеят 2-3 месеца в селото. Самите наркотрафиканти ги разглеждаме като жертви, въпреки че са извършители. Хората, които ги подтикват, са истинските големи престъпници, които са наша цел.

Ние почти всекидневно ставаме свидетели как по медиите се говори открито за „наркобосове“. Но всички те са на свобода. Не е ли нелепо всички да знаят, че някой е „наркобос“ и в същото време да няма никакви действия срещу него?

Нелепо е и изключително несправедливо, но живеем в демократични държави. За да бъде съден някой, трябва да бъдат събрани доказателства и да бъде повдигнато обвинение.

Толкова трудно ли е това?

Трудно е, защото ако някой е бос на организирана група, той се е оградил с много хора. Всеки от тях има определена задача.

За да можеш да докажеш вината на боса, който стои най-отгоре и само прибира парите, ти трябва да навържеш цялата система, докато стигнеш до него. За всеки от тях трябва да има доказателства или някой от тях да свидетелства. И това почти граничи с невъзможното.

Неслучайно дори срещу бос като Пабло Ескобар не са успели да направят нищо 15 години. А повечето наркобосове дори нямат широка известност. Има хора, за които не се знае, но се занимават с мръсен бизнес. По никакъв начин не можеш да ги свържеш с този бизнес. Това се недосегаеми хора. Дори в силно развити държави, в които органите са много добре развити, отнема години да хванат и да осъдят някого.

Ти имаш ли лично отношение към тях? Мразиш ли ги?

Куриерите – не. С наркобосовете – това е игра на котка и мишка. Въпрос на надлъгване. Много често те успяват, защото са една крачка пред нас. И измислят нещата, а ние трябва да ги догоним. Много често се ядосвам в такива ситуации. Обикновено те разполагат с много по-големи финансови ресурси от нас и не действат в рамките на закона. И се ядосвам, когато заради такова нещо не можем да го хванем. Но ми е ясно, че това е част от играта. Той си върши неговия незаконен бизнес, а моята работа е да го хвана. И един път той я върши по-добре, друг път – аз.

С мулетата сигурно ти е по-лесно?

Има нещо, което се нарича „шесто чувство на митничарите”. Това, разбира се, не е при всички. Има го при обучените, мотивираните митничари. Може да звучи като фантастичен филм, но това се придобива с времето и опита. И много помага при залавянето на тези хора, защото специално гълтачите са много добре обучени. А ако си направил 2-3 курса, много трудно може митничар с два-три въпроса да те обърка, да изпаднеш в паника и да се издадеш. Имали сме случаи с много добре обучен гълтач, който след всички разпити и интервюто, които му провеждахме, беше изключително железен. Толкова, че в един момент дори някои от нашите по-млади служители помислиха, че грешим. Дори след рентгена, на който се видя, че има нещо, той продължаваше да отрича и убедено обясняваше, че сме се заблудили. Страхотна роля, направо за Оскар! Чак когато започна да изкарва нещата, всички се убедиха, че наистина има нещо. Той беше много опитен. Има и други, които при сериозна проверка вече се разтреперват, издават се.

Обикновено сами ли пътуват?

Зависи от канала. Нигерийците например са много опитни. Те имат един метод, който се нарича „шот гън апроуч” („картечен изстрел”). Качват от Африка или Латинска Америка в един самолет 50 нагълтани хора. Невероятна наглост, но много добре пресметнат риск, защото те знаят капацитета на всяко едно летище и знаят колко куриера могат да бъдат задържани. Няма служба, която да задържи 50 човека, ако не е предварително подготвена. Ако аз знам, че 50 човека ще кацнат нагълтани, ще направим необходимата организация и ще ги хванем. Но не може всеки ден 200 човека да чакат 50 евентуално нагълтани. Да кажем, че в един самолет пътуват 400 души, от тях 50 са нагълтани. Митничарите си извършват рутинна проверка, в която попадат 3-4-5 (от тези 50), които изглеждат рискови. Тях ги отделят. Естестено, ресурсът на митницата е дотук. И остават двама-трима митничари, които да проверяват. И те хващат още един-двама души. Останалите минават. 7 падат, 43-ма минават. И си заслужава.

Имат ли наркотрафикантите определен профил?

Преди 20 години имахме такива профили. Когато започнахме да се борим с трафика беше много по-лесно. Примерно мъж, между 25-30 години. И падаха (на жаргон) много лесно. Но сега не е така. Има мъже, жени, тийнейджъри, възрастни хора. За националностите също е така – може да са от всякаква раса, националност и континент. Но по-често стават куриери хора от държави с нисък социален статус. Много рядко можеш да срещнеш швейцарски куриер.

Какво се случва с наркотиците след като ги вземете?

След определен срок прокуратурата се разпорежда и след много документация и пред много свидетели, те се изгарят. Тъй като много често съм чувал, че наркотиците изчезват, искам да кажа, че това е напълно невъзможно. Контролът е много строг. Нещата са описани пред много хора и поне 50 човека участват в това изгаряне.

Ти никога ли не си се изкушавал с тези наркотици? Ей така, като си отварял пакетите, и нали все пак трябва да провериш какво има. Като във филмите…

Не съм се изкушавал. Първото нещо, на което учим служителите, е мерки за безопасност. Защото имаше един куриозен случай преди години. Един колега намери в дебел тефтер фалшиви долари. Донесе тефтера и аз започнах да го прелиствам, защото ми направи впечатление, че страниците са с водни знаци. Оказа се, че са импрегнирани с LSD, а аз разглеждах тефтера без ръкавици… Имах ужасна нощ и кошмарни преживявания. Усетих, че нещо се случва, но беше много късно. Много често при намиране на големи количества наркотични вещества, при отварянето им може да има много силен ефект от изпаренията. Когато са концентрирани количества, докато режем, разпакетираме, описваме и снимаме всичкото това, много често ние вдишваме неволно, въпреки маските и ръкавиците. Преди 20 дни имахме много неприятен инцидент с един колега. При проверката на една пратка се разкъсва пликът с едно от новите наркотични вещества. Той е бил без маска, полепва му по носа и очите… Два дни беше в болница.  Изпадаше в различни състояния и беше доста плашещо за нас, които бяхме около него. Слава богу, оправи се.

Вълнуваща ли е работата ти?

25 години работя на митницата, повече от 20 се занимавам с борба с наркотиците. Обожавам си работата! Това, че се занимавам с борба с наркотиците, може би е причина да съм толкова дълго време тук.

Едни от първите думи, които казвам на новите служители е, че това е кауза. Защото в края на краищата, след теб е много по-сложно да бъдат хванати. При положение, че тази кауза те завладява, на мен ми е второто семейство. Защото 25 години да работиш в една сфера, е много сложно. Но това ме държи. Все още идвам на работа с ентусиазъм, все още продължавам да виждам, че и те са готови по същия начин да си вършат работата.

Дори преди повече от 10 години едни холандски колеги ни пратиха експерти да ни обучават. Още на втория ден ни казаха, че няма на какво да ни научат и съжаляват, че са тук и че успешно можем да отидем в Амстердам да ги учим тях. Но това, което ми казаха и ще го помня дълго беше следното: „Когато правиш инструктаж на хората си в очите им виждаме страхотен блясък…Ние имаме техника, добре обучени сме, финансово добре платени сме, но такъв блясък в очите при нас няма“. И това още ме държи, защото и при нас, както във всяка държавна институция, заплатите не са високи и човек може бързо да загуби мотивация. Но каузата ни държи. Защото всички имаме деца и не искаме те да измират по този начин.

Най-добрият съвет, който си получавал някога?

Бях на обучение в Академията на ДЕА в Атлантико. Имаше един преподавател, Боби Смит. Той учеше мениджърите как да се отнасят към служителите, претърпели травми. Самият той е с невероятно драматична история. През 86-та година е бил патрул на магистрала, разстрелян е от наркотрафикант и ослепява. Алкохолизира се и започва да взима наркотици. Жена му го напуска и той съвсем потъва. В този момент обаче колегите му му подават ръка и го записват на курсове за четене и писане за слепи хора. Той започва да учи и става доктор по психология. И започва да преподава във ДЕА И ФБР. За съжаление, драмата му не свършва дотук. Синът му умира от свръхдоза, а дъщеря му загива в катастрофа.

И въпреки всичко, той продължава да живее и е един достоен човек и страхотен преподавател. И пример за това как не бива да се предаваш. И на това обучение той ни чете лекции. След като свърши, аз отидох при него, стиснах му ръката и му казах, че много му се възхищавам. Той ме попита откъде съм и ми каза: „Ще ти кажа нещо, което е много важно за такива като нас. По стискането на ръката разбирам, че си силен, надъхан, сигурно добър в това, което правиш и може би много хора ги е страх от теб. Но едно нещо трябва да разбереш – на първо място гледай семейството си, а в работата бъди прагматичен. Защото в един момент ще ти остане само семейството“.

Лошото е, че той го е разбрал по най-болезнения начин. Но това е един от най-ценните съвети, които съм получавал.

Спазваш ли го?

Оттогава – със сигурност.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография