Стефан А. Щерев отговаря на ВЪПРОСИТЕ

ВЪПРОСИТЕ е рубрика, в която популярни личност отговарят на едни и същи въпроси. Този път не обаче не са "едни и същи". Този път те са свързани с театъра, защото се оказа, че Стефан е в основата на Нощта на театрите. А разговора ни за културната реформа, очаквайте скоро. Оказа се, че ще е дълъг. Много дълъг.

19 ноември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 5'

Стефан А. Щерев отговаря на ВЪПРОСИТЕ

19 ноември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив


Ако си мислите, че той е телевизионен водещ, значи жестоко сте се заблудили. Да, той е добър телевизионен водещ, но вярвам, че за него това е просто роля. Също така вярвам, че когато Стефан се научи да плете и овладее изкуството на концентрацията, насочвайки я поне за известно време в това, което умее най-добре, на театралната ни сцена с пълна сила ще изгрее „стара“ нова звезда.

 

Два дни преди Нощта на театрите Стефан А. Щерев отговаря на ВЪПРОСИТЕ на Интервюто. 

Кога се „влюби“ в театъра?

На 30 октомври 1985 г, сряда в 18ч. Помня, защото това беше денят, в който стъпих в театралната зала на тогавашния  Дворец на пионерите и като за “добре дошъл” ме изкараха на сцената без никакви церемонии – въпреки обясненията ми, че съм дошъл да търся клуба по карате. Тогава театърът ми удари шамар, показа ми колко съм малък, отвлече ме и получих Стокхолмски синдром – влюбих се в похитителя си.

Колко често си мислиш за театър?

Зависи от еластичността на израза, но аз мисля не „за“, а мисля “театър”. В смисъл на дори ежедневни ситуации. Мисля как тези ситуации да бъдат подчинени на някаква “театрална” логика – действие, драматургия. Създава просто по-перформативен свят, в който ми е интересно да участвам.

Ако трябва да опишеш театъра с три думи, кои ще са те?

Стимул – реакция – действие. Това са според мен ключовите думи за да бъде един театър “верен”.

Може ли човек да бъде на „ти“ с театъра или вечно си остава на “Вие“?

Който е на ”ти” с театъра, следва да бъде изучаван. Но дори и изучаваните твърдят, че търсят до последно. Учтивата форма е за предпочитане – създава респект.

Ритуали, които свързваш с театъра?

Мълчание, крещене срещу стена, плюене през рамо. Актьорите са суеверни.

Кога си излизал по средата на представление?

Когато съм виждал, че няма смисъл да споделяме времето си, ако това на сцената не вълнува никого.

Театър, който не можеш да приемеш?

Този, без мисъл. И този, който не вярва на това, което прави.

Какво в театъра се нарича “авангард“?

Авангардът идва от  военната терминология и означава преден отряд, най-предната част на армията. Това са и частите, които трябва да направят път, да разчистят терена, но и да понесат много загуби. В театъра авангардът, пионерите или новаторите са тези, които изпробват нови идеи, опитват да прилагат различни естетики, експериментират с формата, с времето и пространството. Не винаги разбрани, но винаги с важна роля в очертаването на нови посоки.

Как изглежда съвършеният актьорски състав?

Отдаденият.

Най-честната публика е….?

Тази, която остава до края и не бърза да стане на крака заради някое ефектно изпълнение.

А най-лошата?

Тази, която е дошла за да “разпусне” след работа.

Как според теб трябва да се обличат хората, когато отиват на театър?

Уважително.

Най-впечатляващото представление, на което си бил зрител?

През годините са ми се случили няколко – “Тестамент” по “Крал Лир” на Шиши Поп от Германия, сръбската “Чайка” на Томи Янежич, и “Стаята на Изабела” на Needcompany. Винаги е имало нещо изключително като постижения в тези спектакли. Някои съм ги гледал повече от един път. “Чайка” съм я гледал четири пъти в три различни европейски града – представяте ли си какво е да си театрално “групи”. За този Gesamtkunstwerk (тотална творба) – ето, аз съм.

Къде обичаш да ходиш след театър?

Обикновено предпочитам да остана насаме.

Какво би гледал с удоволствие, но все не ти остава време?

Ал Пачино в “Китайска кукла” на Д.Мамет в Ню Йорк.

Какво би правил с удоволствие, но все не ти остава време?

Бих се научил да плета. Сериозно. Нещо трябва да ме научи да съм търпелив.

Как мислиш, какво е нивото на българския театър в момента?

Зависи от мерните единици и кой чете резултатите. Има няколко нива и те са с различно разбиране – дали е естетическо, организационно или качествено. Има единици, които поставят някаква летва, има театри, които преследват по – високи цели, но не навсякъде цъфтят рози.

Ако си министър на културата, какво ще направиш за театъра? Каква ще е твоята културна реформа спрямо театъра?

Дълъг разговор. Много. Дълъг. Разговор.

Защо всъщност хората ходят на театър?

За да видят смисъла от това да тъгуват.

С какво е различна Нощта на театрите от другите дни, освен, че продължава до по-късно, разбира се?

Нощта е различна, защото добавя стойност на преживяването. Нощта “отваря” други пространства, в които се настанява театърът, отваря проекти и идеи, където театърът е централна тема. Създава усещане за общност.

Селфито, което виждаме е правено…

…в Президентството на церемонията на Годишните награди на Български дарителски форум.

Ако още не сте избрали вашата програма за Нощта на театрите, не е късно да го направите ТУК.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография