Снежина е човек, за когото сме разказвали и друг път, но все не е достатъчно. Освен, че е една от най-добрите ни актриси, преподавател в НБУ, майка на двама сина, горд притежател на куче и какво ли още не, тя винаги има още малко време, за да свърши още нещо. Това „още нещо“ този път е общ проект с режисьорката Деси Шпатова, свързан с античния театър (митът за Медея) и куп деца от различни общности по програма „Пловдив 2019“. Как го вмъква в и без това натоварената си програма ли? „Питаш ме дали ми стига времето и защо си го причинявам? Не ми стига. И не знам, предполагам, че вече е диагноза.“

Снежина Петрова в Интервюто.

Защо се фокусирахте върху деца от различните общности в Пловдив?

Заради това многообразие на града и съжителството им в рамките на един полис като Пловдив.  Намираме  го за много интересно и като ситуация и като културен диалог. Намерихме организации, с които да си сътрудничим, и от януари месец започнахме работата с децата от тези общности. Това ще правим през цялата 2018, за да видим дали можем да ги привържем по естествен начин към идеята на проекта , да минат през целия цикъл от психодраматична работилница, изложба, обучения, свързани с музика и това какво е античния театър. На 23 юни ще открием изложбата с техни рисунки по темата, а през есента ще направим концерт. След него се надяваме, че вече ще знаем с кои деца можем да продължим работата по спектакъла.

Не те ли притеснява работата с деца? Съвсем различно е да преподаваш на студенти, предполагам.

Ние сме цял един екип, имах щастието много хора да се включат заради каузата , защото дори да има финансиране, то е минимално. Александра Гочева, Георги Гочев, (който направи страхотен съвременен преход специално за вас), Цветелина Спиридонова и Найо Тицин са хората, които помагат на проекта.  С тях бяхме на обученията и с тях реално ги проведохме.

Опитът като майка помага ли ти?

Не зная колко може да ми помогне в този случай. Но преди година със студентите от НБУ направихме в Малко Търново една работилница с деца от града, пак от смесен произход – русначета, ромчета, българчета. И жената, която водеше тази занималня наистина ме вдъхнови и показа как може да се работи с тях. Тогава се престраших да вляза в работа с деца.

Сега, в Пловдив, им представяте мита за Медея. Звучи като да ви трябва доста богат реквизит? Изобщо как протича обучението?

О, да събрахме реквизит от театрите, взехме платове, череп, цветя, корони и ги подредихме в стаята, в която влизат децата. После им разказваме историята за Медея и ги оставяхме да работят, да доразвият историята, да я пресъздадат.

Има ли разлика между различните общности – как приемат този мит и как го пресъздават?

Да, наистина създадоха много различни среди и декори.   Например, между децата от Столипиново никой не посегна към този череп, никой не го използва, докато в еврейската и арменската общност той беше интегриран, създаде се гробище. А децата от ромската общност взеха цветята, герданите шаловете, направиха къщи пълни с цвят и живот.