Copyright: Mariana Petrova – mamuri

Има ли опасност някой да каже,  че си прескочила границата, че си видеозменила много народната музика в този проект?

Не съм го чувала. Може би хората не мислят така. Пък и винаги има недоволни. Но съм научила, че най-големите критикари и тези, които твърдят, че могат и по-добре, всъщност са хората, които обикновено не правят нищо, затова не се вълнувам особено от тяхното мнение. Но пък се вслушвам винаги в мнението на приятели и добри музиканти. Това, което се получи сега, този проект стана точно така. Много често чувах: „Направи нещо по-модерно с народна музика, защото иначе няма как да стигне до мен.“ И така се и случи. Сега на концертите идват хора, които не са толкова близки до народната музика, но по този начин тя стига до тях.

Така е. Пък и е начин да чуем тези текстове на народни песни, между които има истински бисери, а иначе не са достигнали до нас.

Да, историята на тези текстове също е много интересна. Аз постоянно се ровя, ходя до библиотеката за сборници, свързани с народната музика. И сега например за песента „Майстор Манол“, която изпълнявам, открих нещо много интересно. Легендата за вградената невеста, която е от Кюстендилския край. Знаеш за майстор Манол, който градил крепостна стена заедно със своите работници, за да стане обаче тя здрава, разбрали, че трябва в нея да вградят млада невеста, и то тази невеста, която първа донесе храна на мъжа си сутринта. Всички работници се прибрали и предупредили жените си да не идват рано. Само майстор Манол не го направил, защото мислел, че не е честно. И сутринта дошла първа тя, неговата невеста. Нея вградили.

Всеки път, като я разказваш на сцената тази легенда, и настръхвам.

Страшна е, така е. Но пък, прелиствайки сборниците, разбрах, че я има във всеки край, не само Кюстендилския. Само сменят реката например (смее се). Това, което ме шокира всъщност, е че една от легендите завършва различно. В нея невестата на майстор Манол казва да я зазидат, но да оставят едната ѝ гърда отвън и да ѝ носят детето сутрин и вечер,  за да може да го кърми. Виж какво нещо. Наистина има страхотни истории в народните песни, но пък повечето са много диалектни и не достигат до хората, не се разбират. Затова  в този проект, когато се налага, преразказвам историята, която стои зад песента. А тези сборници, те присъстват около мен постоянно и често си ровя в тях. Така откривам много песни, много текстове, на които преди не съм обръщала внимание. Например този „Ти карамфил не носиш, на карамфил миришеш.“ Всъщност, докато ѝ го казва това, той стои пред портата на момичето с пушка и заплашва, че ще я остави сираче, защото родителите ѝ не искат да му я дадат. Ама как да разбереш този текст ако не го чуеш?

Какво отношение на музиканти към народната музика те дразни?

Не че ме дразни, но например не ми харесва, когато музикантите, които наистина са много добри, започнат да се надсвирват на сцената. Но се надсвирват така, че майстор за майстор да го оцени. На публиката това не ѝ носи нищо, тя не може да го оцени, дори за нея е малко досадно.

Какви хора харесват този проект – тези, които обичат народната музика или тези, които искат да я чуят с друго звучене?

И от двата вида. Но на втория концерт дойдоха много от тези, които бяха и на първия. И това ми даде увереност, че съм на прав път. Този проект е лайф и винаги може да се променя, доизкусурява, той плува. Ето, на 23 май ще свирим в Берлин, например. И знам, че там ще има чужденци и малко променихме нещата, сложихме повече акапелно пеене.  На 25 юли заедно с Русенска филхармония ще направим концерт в парка в Русе. Така джазът и традицията ще срещнат класиката.