Тази твоя връзка промени ли живота ти?

Както казах, най–важното за мен е, че разбрах, че си „падам“ по хора.  Деси беше част от промяната в живота ми, но не тя го промени.  Много компоненти съвпаднаха с много малко разстояние от време. Сигурна съм, че и двете  научихме безброй неща на всякакви нива. Много хора не са строили  къща в живота си, ние за две години построихме една, в която няма непипнати от ръцете ни неща, имахме време за социални проекти и къщата никога не е била затваряна. В най–тежките моменти на ремонт е имало хора, с които градяхме всичко това, а ние двете бяхме нон-стоп тук, посрещахме и изпращахме. Да се каже, че аз и Деси сме изградили всичко това, би било пълна лъжа. Няма някой, който да не е минал оттук и да не е оставил следа. Майката на Деси, например, започна пано от камъни, което прерасна в цяла стена на къщата и ограда, учейки хората на занаят, докато се забавляват. Тук постоянно се обменят умения, контакти и идеи. Ние с Деси си изградихме напълно нов живот от познатия за двете ни. От протеста скочихме в проекта, не сме имали много време в София да се опознаваме. Използвахме го за подготовка, протести и един недовършен филм, който снимахме заедно за конопа. Истината е, че не познавах и до ден днешен не познавам нейната обичайна среда от преди това. Само единици познати или приятели единици. Тук си имахме си наши хора, с които се бяхме намерили на протеста и с които можехме реално да вършим в бъдеще полезни неща. Бяхме се събрали хора, които искахме да пробваме КАК и не винаги беше добра идея да има близки, замесени в това . Не защото сме били анатемосани или сме градили „наш“ си свят. Истината е, че никога не сме имали време за „наш“ си свят.  Деветдесет и девет процента от общото ни време с Деси за тези две години, беше за другите. Когато намерих селото, не подозирах, че ще живея в него с Деси. Нямало е как да ми хрумне дори, но бях категорична, че се местя и имах конкретни планове от много години какво ще направя стъпка по стъпка. Седмица-две след това, Деси вече искаше да живее и да бъде част от това начало, без да е идвала дори в Ъглен.  Беше видяла снимки и се беше влюбила в мястото. И когато дойде за първи път, си тръгна със същата зарзена убеденост, която имах и аз. Беше пътувала по подобни места и си спомни , че някога си го е пожелавала. Вече имаше човек, който повярва в плана и идеята ми, колкото и лудо да звучеше за мнозина и рискува, давайки ми пари. По това време аз вече като типична везна премервах всички варианти. Сумата за началото беше плашещо голяма, дори и  назаем. И досега „заем“ е нещо, от което много се пазя. Да си продам свободата е точно обратното на всичко заради което идвам тук . И така, Деси участва в процеса на създаване на фирмата и беше неин управител една година, в която се правеше ремонт. Беше важно да минем през всичко за да разберем кое работи и кое – не,  на всички нива и структури .

Как избра Ъглен? Затвори очи и забих габърче в някоя точка на картата?

За много изглеждаше така, но не. Ъглен е село с много неразгърнат потенциал  и като хора и като природа.