Хотелът е още една сбъдната мечта. Усещането, което получавам, когато се грижа за животни, е несравнимо с нищо в този живот, а и те са най-признателните създания на света.
За хотела ми препоръчаха един невероятен майстор Радо. Показах му на картинка как искам да изглеждат суитовете и точно след десет дни дойде и ги сглоби. Получи се дори по-добре, отколкото очаквах, а всичко останало сме си го донакиприли сами.
Коткотелът всъщност е центърът на нашето малко сдружение, което регистрирах, за да мога да помагам на животни, които имат нужда и всъщност е и логичното продължение на нашата дейност. Това, което предлагаме при нас освен обичайното – сигурност, собствено място за всяко животно, висококачествена храна и видеонаблюдение, катерушки и играчки – е и ресане (ако породата го изисква), почистване на очите и даване на животоподдържащи медикаменти. Но всичко това, само ако животното позволява. Ако е агресивно, не се наемам.
Когато отида сутрин, първо храня всички, защото е нещо страшно – всеки си мрънка по свой си начин и аз гледам, за да настане мир, да дам купичките. После почиствам, докато те се мият и раздавам целувки и галене. Доста често, когато дойдат при мен, първите дни котките са по-предпазливи и подозрителни – коя съм, каква съм… Първо са затворени, но след това се отпускат, защото аз много им говоря, дори на тези, които не обичат много контакта с хората, а има и такива. А и камерите ни са с възможност да слушаш и говориш с котето и то така не се чувства изоставено.
За животни, които не обичат да излизат, и стопани, които имат повече от две котки, предлагаме и посещения по домовете, което пък гарантира, че животинчето винаги ще е обслужено и нахранено, а на стопаните не им се налага да се молят някой да минава и да нахрани котката им.
В Коткотела засега ми помага дъщеря ми, но скоро ще взема едно прекрасно дете, което учи ветеринарна медицина, и дори повече от мен обича животните.