Силвия Стойчева – кое е това момиче?

Разговор за котки, котки в кашони, котки в бар, котки вкъщи, котки на улицата, котки в хотел, малки и големи котки, обичани котки, изоставени котки, приютявани котки, кротки котки, не толкова кротки котки, гладни котки, сити котки, доволни котки, коДки с Д и коТки с Т, и един кашон със зарзават.

15 май ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 11'

Силвия Стойчева – кое е това момиче?

15 май ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Беше фурия и преди 15 години, когато я срещнах за първи път. Една от най-добрите в работата си (гримьор), като от време на време, може би от скука, се изявяваше и като модел. Тогава дори не знаех, че има малка дъщеричка, която с днешна дата е една от надеждите на българския театър. С днешна дата Силвия продължава да е между най-добрите в работата си, но както и преди, това не ѝ е достатъчно. Преди няколко години отвори бар „Без бар“, който направи буквално със собствените си ръце от едно доста позанемарено място в София. Някак си естествено, в бара и около него винаги имаше котки. В един момент не просто „имаше котки“, тези котки водеха други котки, другите котки водеха хора с котки, хора оставяха кашони с котенца, а Силвия сякаш това и чакаше, запретваше ръкави и започваше да ги храни, да ги лекува и да им търси дом. В един момент, точно, когато си мислех, че вече ѝ идва в повече и ще се ограничи до петте си котки у дома, тя направи изненадваш ход – превърна „Без Бар“ в Без бар – Коткотел.

Интервюто представя Силвия Стойчева.

Ти си един от най-добрите гримьори в София. Кога реши, че да правиш хората красиви не ти е достатъчно и отвори бар?

Преди около три години ни се отвори възможност с майка да вземем това приказно място, където пък аз исках да сбъдна една своя мечта – уютно място, където хората да идват и да не искат да си тръгват. И така дойде Без бар – мястото с бар, без условия и пълно с приятели.

Следях развитието на бара. В началото всичко вървеше като при обикновено заведение, после се появиха котки, вън и вътре, започнаха да ти ги оставят в кашони пред вратата… Как те надушиха?

Котките пък винаги са били неизменна част от живота ми, винаги съм имала. Кучета също и някак абсолютно естествено и в Без бар се появи коДката Офелия – черна, горда и много независима. И някак естествено, виждайки как добре си живее тя, хоп! – започнаха да прииждат и други. Имат си според мен мрежа за информация, по която много бързо ме разнесоха в котешкия Фейсбук и докато се усетя, ловях, кастрирах и лекувах всички квартални гадюги (смее се).

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино