Силвия Драгоева Рутисхаузер – кое е това момиче?

Интервюто обожава да доказва, че красотата изобщо не пречи на жените да са умни. Разказът на Силвия е толкова добър, че дори не е нужно да си затворим очи, за да си представим животът ѝ. И да ни се допие вино. В Швейцария, ако може. Наздраве за красивите жени!

15 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 13'

Силвия Драгоева Рутисхаузер – кое е това момиче?

15 ноември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив


Тя беше участник в първия сезон на Биг Брадър. Спомням си като ден днешен визитката ѝ, красивото момиче от Варна, снимано до скъпа кола. Сякаш обаче не оправда очакването на продуцентите, които очакваха да им даде най-малко една любовна история. Тя обаче излезе чиста като сълза и умно осребри експеримента си с телевизионно присъствие в следващите 10 години. Аз я срещнах, когато стана партньор на магарето в предаването „На инат“ и ще излъжа ако не кажа, че скромността ѝ ме изуми. В крайна сметка, никой не очаква от красивите жени да бъдат и скромни. Освен това, към плюсовете ѝ добавих и точност, и затова не се изненадах много, когато разбрах, че е намерила любовта си в Швейцария. Днес тя се занимава с популяризиране на българското вино в страната на часовниците и шоколада, но най-вече се забавлява със едногодишния си син Габриел.

Интервюто представя Силвия Драгоева Рутисхаузер.

 

Здравей, Силвия? Къде те намират въпросите ми? 

В момента ме откриваш на едно много интересно място – представям българското вино на най-престижното изложение за вино в Швейцария, Expovina. Седя на една стълба в трюма на кораба, на който се намира нашият щанд и си говоря с теб с чаша мавруд в ръка.

Всъщност след предаването „На инат“ ти буквално се изпари. Накъде?

Много пътувах. Обикалях из цяла Европа, после прекарах известно време в Маями. Работих за малко в сериала „Magic City“ с Джефри Дийн Морган и Олга Куриленко, после се впуснах в един много интересен моден проект, насочен към „зелената мода“… Изобщо не ми беше скучно.

Дай малко подробности. Съпругът ти е швейцарец, а аз не съм срещала много негови сънародници в София. Къде се запознахте?

Нашата история е една модерна приказка. Запознахме се в интернет. Открил ме чрез общи познати в социалната мрежа и така започна всичко. Аз нямах особено време и желание за онлайн флиртове, но успя да ме заинтригува със своята постоянност и ентусиазъм. Разменихме си e-mail адресите и така започна нашата приказка – безкрайно дълги писма и много, много искри и фойерверки. След по-малко от месец заживяхме заедно, а година по-късно се роди нашият син. Никога не съм имала връзка с чужденец и не съм и вярвала, че някой ден съпругът ми няма да бъде българин, но когато нещата са писани да станат, стават.

Когато се срещнахте, той знаеше ли, че си телевизионна звезда или го плени с нещо друго? 

В началото той не знаеше почти нищо от моята биография и това страшно много ми хареса. Той се влюби в онази Силвия, която зрителите пред екрана не познават – една много пъстра фурия.

Ти си от Варна, а сега живееш в Цюрих. Имат ли нещо общо двата града или са от две различни вселени?

Общото съм аз и това им е напълно достатъчно, за да се побратимят. Всъщност Цюрих по-скоро ми напомня на София, отколкото на Варна. Не знам дали е от носталгия по любимия ми град, или от нещо друго, но цялостното усещане за динамичен, млад и вибриращ град, което носи София, го има и Цюрих. Естествено, има ужасно много аспекти, в които двата града са две вселени, но това е нормално. Все пак в единия живеят швейцарци, а в другия – българи.

Ако ти дойда на гости, кои са трите места, на които задължително ще ме заведеш и защо?

Задължително ще те разходя из Hardbrücke. Това е сравнително млад квартал със силно изразен индустриален дух. Обожавам многобройните стари фабрики из квартала, със запазена фасада, но превърнати в жилищни сгради с лофт апартаменти, които много напомнят на артистично студио в Бруклин например. Около Хардбрюке може да се намери всичко, от което един млад интересен човек има нужда –  от магазин за обувки за танго в съседство с концептуален вело шоп; през маркет, от който можеш да си купиш пресен хляб от чия за 20 лв., японски сладолед от мача и домати „pata negra”; през множество мрачни, цветни, шумни и всякакъв вид барове с арогантни барманки; до секънд хенд магазини, в които спокойно можеш да си намериш дизайнерска чанта за 30-40 франка – един истински хипстърски рай! Другото място, на което задължително бих те завела, е Hiltl. Това е най-старият вегетариански ресторант в света (съществува от 1989 г.), в който сам избираш какво и колко ти се яде от 40-50 различни вегетариански ястия от цял свят. Ресторантът е на самообслужване – взимаш си чиния, минаваш през бюфета и си избираш. Можеш да си направиш тотален интернационален миш-маш или пък да си вземеш само една самоса. Плаща се на килограм. Всъщност този ресторант съвсем не е просто вегетариански бюфет. Интериорът е много изискан и луксозен, а от таваните висят огромни полилеи Капиз, които се полюшват леко и звънливо. Вечер масите се вдигат и всичко това се превръща в модерен клуб с едни от най-яките house/R&B партита в града. Накрая ще те заведа на тъмно. Или на акустичен концерт на тъмно, или в ресторант Blindekuh, където в пълен мрак можеш да опиташ интересни местни специалитети. На опера също бих те завела или на интерактивен театър без думи. За финал задължително ще те черпя един сладолед Mövenpick, който за мен е най-вкусният сладолед на света! 

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино