Опиши ни един свой ден!

Първо, имам най-хубавата аларма на света! Всяка сутрин синът ми ме буди с бебешката си песен, която чувам от бейбифона. След това го водя на детска градина, а аз се захващам с основните задачи за деня: разходка с кучето, йога, чистене, пране, готвене. Всичко това веднъж в месеца го заменям с един хууубав шиацу масаж. Така до обяд. Следобедът ми е запазен за Bvino. Приготвям поръчки, планирам дегустации, нахвърлям си маркетингови стратегии и идеи, отговарям на email-и и т.н. След това отивам да взема Габриел от детската градина. Обикновено го взимам по-рано от другите деца, защото нямам търпение да си го гушна. Взимаме кучето и отиваме до някоя от близките детски площадки, където буквално се закопаваме в пясъчника, докато кучето гордо лае всеки, който ни приближи на по-малко от три метра. Аз съм от онези майки, които не се притесняват да се оцапат и играя със сина си на всякакви щури игри. Съпругът ми е директор в голяма IT компания и много пътува, затова и често се налага да оставаме сами в къщи с малкия. Той си ляга в 20:00, аз в 22:00. Тотална идилия! Е, понякога си правим женски вечери с моята шумна и шарена компания от интернационални приятелки, но това се случва сравнително рядко. Също така, когато имаме възможност със съпруга ми не пропускаме да отидем да потанцуваме салса. В сравнение с предишния ми начин на живот, днес ежедневието ми звучи монотонно и скучно, но аз никога не съм била по-щастлива!

Какво виждаш през прозореца на спалнята си?

Живеем до една от тези selber schneiden поляни, за които ти разказах по-рано и точно това виждам всяка сутрин. А в далечината се белеят Алпите. Приказка!

С какво те промени Швейцария? В гардероба ти например има ли промяна?

Сякаш Швейцария ме поукроти. Аз пак съм си ярка и емоционална като пакетче с конфети, но вече поулегнах. Най-вероятно причината е във факта, че вече съм майка и съпруга, но годините и опитът също оказват влияние. Гардеробът ми също е тотално променен. Даже съвсем наскоро изпратих в колет последните си диско рокли на децата на братовчедка ми в Петрич. Тук открих доста интересни марки, които ми допадат с изчистения си класически стил, а когато ги съчетая с щипка секси, стават много Силвия-style. 

Момченцето ти е на почти две години. Той как те промени?

Вече почти две години синът ми е мое ежедневие и начин на живот. Той ме направи майка и ме научи на толкова много. И не спира да ме учи всеки ден. Аз съм благословена с едно приказно дете, което всеки ден се буди с изумително любопитство към света. Знам, че всяка майка си мисли, че нейното дете е най-най-най, но действително моят син не е като повечето си връстници. В детската градина, въпреки че е най-малкият, Габриел е винаги пръв в лудориите. Винаги пръв се впуска в приключения, а другите го следват. Много е смел. Любимец е на учителките и постоянно казват, че може и да прилича на ангелче, но е един истински див балканец. Непрестанно се смее, пее, танцува… Фурия, точно като майка си. Това малко диваче напълни живота ми с щастие до пръсване! Изобщо не знам как досега съм живяла без него…

Какво ще му разкажеш за себе си, когато порасне?

Всичко! Стига да му е интересно, ще му разкажа за целия си живот преди. Също така ще му разкажа кой е и откъде идва, защото той може и да е роден в Швейцария, но носи българското в себе си. Много искам Габриел да знае корените си, да знае кой е. Дано да успея да възпитам в него хубавите ценности, в които вярвам. Аз му говоря само на български и му пея български песни. Любимите му песни са „Грешка“ на Джанго Зе и „Рипни Калинке“. Абе, има вкус за музика детето…

Може да се порадвате на сайта на Силвия тук, а ако сте в Швейцария, направо зареждайте за коледните празници.