Както вече ти споменах, идеята беше на съпруга ми. Той винаги е бил любител на хубавото вино и докато бях бременна направихме една опознавателна обиколка из Струма и родопска Тракия. За радост открихме страхотни винарни, които ни вдъхновиха и така започна всичко. След като се прибрахме в Швейцария дойде трудното, защото всичко се уговаряше по телефона и с email-и и се сблъскахме на няколко пъти с „български мурафети“, но не се отказахме. В момента сме единствените търговци, които предлагат само българско вино и имаме най-богатия каталог от качествени български вина в Швейцария. През последните две седмици представяме България и нашите най-хубави вина на Expovina, което е едно от най-значимите винени изложения в централна Европа. За мен беше голяма гордост, когато получихме покана от организаторите. Листът на чакащи за щанд на Експовина е безкрайно дълъг, но явно ние сме направили по-специално впечатление. Много съм щастлива от резултатите, които постигнахме! За по-малко от две години, съвсем сами направихме много повече, отколкото разни организации, подплатени с един чувал европейски пари, са правили за 10 години. Знаеш ли, в началото бях много обезсърчена, когато виждах как тези организации и институции ни игнорират. Омръзна ми да се боря и да обяснявам, че преди да започнем да продаваме българско вино, хората трябва да научат за България и за нашата винена история. Изхабих ужасно много енергия и се примирих, че просто няма интерес за качествен национален маркетинг. А най-лошото е, че проблемът не са само институциите. Хората са в сърцевината. Например, предложихме на Клуба на българските професионалисти в Швейцария да направим една безплатна дегустация на някое от техните събирания. Тяхната организаторка ни отговори, че си купуват вино от един италианец, който внася българското вино на един поляк и не желаят нашите безплатни дегустации. Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против италианеца, който продава българско вино в Швейцария, напротив, много му се радвам. Радвам се и на поляка, който си е инвестирал милионите в българския винен бизнес. Просто ми стана мъчно, че организацията, която събира в себе си интелигентни и успели българи – адвокати, лекари, банкери, инженери и т.н., не ни дадоха дори шанс. Жалко е и тъжно… Опитвам се да не си го слагам толкова на сърце, но ето на, сега като ти ги разказвам тези неща, пак се паля. Българските ни клиенти се броят на пръсти. На пръстите на едната ми ръка. Не обичам да категоризирам и да слагам етикети, но е факт, че масово българите в Швейцария пият италианско, френско, аржентинско, африканско и всякакво друго вино, но не и българско. Нищо. Така да е. Bvino.ch доказа, че и една птичка пролет прави, стига много да го иска. С всеки изминал ден феновете на хубавото българско вино в Швейцария се увеличават все повече и повече и аз съм изключително щастлива, че помагам това да се случва.
Разказвам им истории. Разказвам им за малките винарни, за семейните традиции, за българските сортове, за гръцкия бог на виното Дионисий, който е български трак. Наливам им чаша тамянка, после врачански мискет, гъмза, мелник, мавруд… Накрая опитват искрящия рубин и готово – вече познават България много повече отпреди. И се влюбват в магията. Питаш ме защо да изберат българското вино пред френското? Ами защото е с много по-добро съотношение между цена и качество. За швейцареца френското вино е скучно и познато до втръсване. Той търси авантюра и приключение в чашата си, а ние му даваме точно това.
Ох, това беше преди толкова много време, а аз бях толкова наивна и глупава… Едно изгубено хлапе, което не знае къде се намира. Бях много неподготвена за игрите на Биг Брадър, за игрите и стратегиите на съквартирантите. И до ден днешен не разбирам защо ме избраха. Не мисля, че дадох кой знае какво на шоуто, но пък за сметка на това успях да осребря мимолетната си слава по възможно най-добрия начин и почти десет години се задържах на екран под една или друга форма.
Защо не? Ако каузата си струва и форматът е интригуващ… Би ми било доста любопитно да проверя колко от своята наивност съм изгубила през годините.