Селя Ахава – кое е това момиче?

Селя Ахава – кое е това момиче?

3 април ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Четеш ли много?

Не достатъчно, особено откакто имам деца. Имаше години, в които четях много английски книги, но в един момент реших, че ще спра с английската литература и ще чета само европейска, после едно лято четох само южно-американски автори… Сега чета доста класика – Вирджиния Улф, купих си скоро една книга на Томас Ман, всъщност аз я купих като подарък за Коледа на моя приятелка и взех и за мен копие, за да я четем заедно. Направихме така и с „Война и мир“ преди няколко години.

Нали знаеш, че Толстой е пренаписвал „Война и мир“ осем пъти. Трябва да е било доста тегаво, особено като знаем големината ѝ, а пък и тогава се е пишело на ръка… Ти кога знаеш, че книгата ти е готова, че е завършена?

Най-хубавото в това да пишеш книга е, че никой не ти казва какво да правиш. Но пък трябва и да можеш сам да решиш кога да е готова. Но има няколко души, които четат ръкописите ми преди да ги публикувам. Дали се влияя от тяхното мнение? Зависи. Само когато смятам, че са прави.  Точно сега например, завърших моята нова книга, която още се редактира. Тя обаче е толкова лична, че се чувствах малко „сляпа“, докато я пишех, не знаех дали съм била обективна и имах нужда странично мнение, за да съм сигурна, че вървя по верния път.

Вече наистина съм любопитна. За какво е новата ти книга?

Ох, много лична история е. Дори се колебая още дали изобщо да говоря преди да е излязла, но ще ти дам идея. Моят съпруг, след десет годишен брак, ми каза, че иска да си смени пола. И аз написах какво се случи след това.

За теб беше напълно неочаквано ли? Никога ли не си имала и най-малко подозрение?

Не. Нямах никаква идея.

Страшно е, че можем да живеем с хора, които изобщо не познаваме. Най-близките ни хора.

Именно. Затова преплетох историята с тази на Христофор Колумб, който четири пъти „открива“ Индия, без да разбере изобщо, че е на напълно различен континент. И той си има карта, дава на различните места имена, и цялата история за него има смисъл. Така че се заигравам с идеята за това как мислиш, че знаеш къде си, и в същото време си напълно загубен. Беше ми трудно заради личния разказ…

Даде ли на бившия си съпруг да прочете скрипта? Как реагира?

Да, дадох му, разбира се. Плака много. Каза, че е красиво… Мисля, че е ок. Но имаше и много неща, за които той…тя не беше наясно. И наистина, той вече не съществува – нито като име, нито като социален осигурителен номер, аз пакетирах всичките му дрехи и ги махнах от вкъщи… Беше като смърт за мен, но като раждане за него. Нея. Днес той живее като жена. Книгата ще се казва „Преди моят съпруг да изчезне“.

 

„Неща, които падат от небето“ може да намерите ТУК и във всички добри книжарници.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино