Това че не говоря за Господ, не значи, че не вярвам в него. Защото има и другият вариант - демонстрираш вяра и смирение, а живееш по съвсем друг начин. Малко като днешните хипстъри - това, че са с бради, татуировки и кожени якета, не означава, че слушат рок, може да са си обикновени селянчета. (смее се)
Срещали сме се за интервю точно преди три години. Точно по това време на октомври. На същото място. Сега го познавам много по-добре, водили сме десетки разговори, слушала съм много повече музиката му, откривала съм таланта му отново и отново. Близки сме и се вълнувам почти колкото него от това, което му предстои – представяне на самостоятелния му албум Different. Вярвам, че е най-доброто, което е правил досега и се надявам да бъде чут и разбран.
В този разговор няма да го питам защо е избрал да пее на английски и дали това е крачка встрани от „Остава“. Ще се опитам да ви разкажа малко повече за Свилен, когото познавам. Въпреки, че винаги май аз говоря повече от него.
Свилен Ноев в Интервюто.
Християнин съм, вярвам, но не говоря много за тези неща, предпочитам да ги пазя за себе си. Да кажем, че до голяма степен вярата ми се състои в това да не правя лоши неща на другите хора, да не им причинявам болка, да не им вредя.
Това, че не говоря за Господ, не значи, че не вярвам в него. Защото има и другият вариант – демонстрираш вяра и смирение, а живееш по съвсем друг начин. Малко като днешните хипстъри – това, че са с бради, татуировки и кожени якета, не означава, че слушат рок, може да са си обикновени селянчета (смее се). В някаква възраст започнах да чета по-сериозни книги за усъвършенстването на Аз-а и установих, че сериозни хора, които се занимават с това, вярват в Господ под някаква форма. И едно от най-яките неща, които прочетох в тези книги е, че сутрин като станеш и влезеш в банята, ако си здрави и всички около теб са здрави, трябва да се погледнеш в огледалото, да се усмихнеш и да кажеш: „Благодаря ти, Господи“. И гледам, като не съм махмурлия, да го правя! (смее се)
Често. Но не очаквам от него чудеса. Просто го хващам като някакво клонче, което да ми помогне да изляза сам.
Вярвам, че музиката е навсякъде, всички тонове, всички инструменти са тук, около нас.
Така е, но тези, които ги чуват, ги чуват спрямо своя вкус. Някои са по-бързи и по-технични, музиката им е по-сложна.
Мисля, че това с вкуса във всяко едно отношение се случва до определена възраст. После може само да стане по-добре или по-зле, но в същата посока. В Правец, където бях в гимназия, в пансиона, в който живеех, имаше много интелигентни момчета и момичета, и слушахме най-новото, което в момента излизаше по света, защото много от тези деца живееха в София и носеха касетки дори от чужбина. Pearl Jam, Nirvana, страшен кеф. Абсолютният мейнстрийм в целия свят. А тук в това време имаше само Дони и Момчил, естрадата беше окапала, беше доста странно време. А чалга за първи път чух в казармата. И старите войници ме караха да им вадя песните и да им ги свиря. Слава богу, че бяха глупави хора, аз им казвах, че не мога да изваждам песни, защото не съм толкова добър и ме оставиха на мира. Та, там за първи път чух чалга.
Музикалното образование трябва да се промени заедно с останалото. Това, което нашите деца слушат в момента , е това, което слушат големите хора. Говорим за Ed Sheeran , Alt J, U2, изпълнители от много висока класа. И когато си на 9-10, а в училище още сте на детски песнички, това няма как да проработи. Информацията на днешните деца, музикалната им култура и достъпа до музиката в целия свят, трябва да се взима предвид в училище. Всъщност аз съм много щастлив, че не съм напъвал сина си да слуша тези неща, то си се случва естествено.
Никога не съм си мислел, че има време. Никога. Мисля само за това, което трябва да се случи в момента и когато го свърша, чак тогава отварям новия хоризонт. И сега, когато привършвам албума, не мога да мисля за нищо друго.
Аз си мисля, че може би голяма част от феновете на Остава ще го приемат като изневяра. Но това не ме интересува, а и не е вярно. Много хора, които слушаха новите ми песни, казаха, че са на друго ниво, че са различни. И аз се радвам, че звучат много различно от тези в българския шоубизнес, който често е една полюция.
Не, не е лесно. Слушаш музика – съвременна, популярна по целия свят в момента, и ти се иска и ти да правиш такива неща. И правиш. Но тук никой не ги върти по медиите, не ги популяризира. И ти трябва да работиш на един двоен стандарт – хем да си световен, хем тук да те харесват.