Групите, които харесваме, така се обличат, затова и нашият стил е такъв.
Едно време правехме кавър на „Бъди какъвто си“ на „Тангра“ за една компилация и го свирехме на концерти. Веднъж Стенли дойде на един наш концерт и ни попита: „Момчета, защо го правите?“. И ние спряхме да го правим. (смее се)
Да, често го правя. Концентрирам се може би – така успявам да го преживея много, много лично. Само за себе си. Ако докато си на сцената, по време на концерта си мислиш някакви други, странични неща, значи не е добре работата.
Публиката понякога разсейва, пияни хора говорят глупости и аз ги чувам. И тогава използвам фразата на един мой много любим певец – Morrissey. Той казва: „Ако нямате да кажете нещо умно или нещо смешно, по-добре не казвайте нищо“. И винаги, когато чуя някой от публиката да подвиква нещо за Левски или ЦСКА, например, казвам: „Отиди на чалга концерт и ако искаш се изсери. На концерт на „Остава“ трябва да кажеш някаква зверска сентенция, за която всички да ти ръкопляскаме, иначе няма смисъл“.
Имаме и случай, в който свирим във Варна и идва един пиян човек при Сашо Германеца, а аз дори не виждам, защото пея в този момент, и му дава 100 лева да изсвири „Зелёная трава „. Сашо му казва да забрави, а оня започва да вдига парите, докато стига до 600 лева. Сашо отново отказва, защото освен всичко друго, той си е до голяма степен германец и дори не знае каква е тая песен. Така де, руската пияна агитка не можеше да повярва, че сме отказали толкова пари. Но 6 милиона да бяха дали, нямаше да се случи. А и ние дори не я знаем тая песен (смее се). Виж, хубава песен бих изпял и без пари.
Ако искаш да си изкарваш парите с концерти, както правим ние, трябва да си скъсаш гъза от работа. Ние сме на пазарен принцип. Колкото повече хора дойдат на концертите ни, толкова повече пари изкарваме. Зависим от хората и от още хиляда неща – дали ще е хубаво времето, дали няма да вали, дали групата е пияна…
Не, никакво суеверие, никакви глезотии.
Много. Първите години толкова се притеснявах, чудя се как въобще се е случвало нещо… Тогава обаче само пеех, не свирех толкова. После започнах да си купувам китари и да свиря. В началото само пеех и това, че съм пийнал, не ми пречеше много. Бях свикнал може би – аз бях толкова срамежлив, дори не говорех по време на участие и не можех да не пия преди и по време на концерт. Сега нещата са съвсем различни.
Надявам се децата и внуците да се радват. Ще бъде много хубаво. Но колко ще остане, не се знае. Пък и ти, като направиш една песен, тя не е вече твоя, тя си има свой път. Ако не е хубава, колкото и да напъваш, няма да се случи.
В кратък срок за втори път си чупя телефона и забелязвам, че без телефон съзнанието ти остава много по-чисто и спокойно. Не се натоварваш от излишни разговори и информация. Иначе всеки момент може някой да ти развали настроението с нещо тъпо. Оказа се голяма почивка, защото понякога има хора, които ти се обаждат просто, защото им се говори, пък аз може да не съм в настроение.
Аз по принцип съм мълчалив. Повече обичам да слушам. Ама не драми, а някакви неща от живота. Не обичам да ми се оплакват, признавам оплаквания само, когато някой е болен или е зверски зле. Ако си здрав и можеш да работиш, да се грижиш за семейството си, нямаш право да се оплакваш.
За феновете – седмият албум „Океан“ в момента се „пече“ и на промоцията му на 23-ти октомври момчетата обещават да избухнат . Мястото – Sofia Live Club.