Всеки концерт трябва да е много точно драматургично разигран в главата ти. Да знаеш кое къде да сложиш, да има баланс. Когато например след някакъв зверски хит, изсвириш едно много бавно парче, в което се чува почти само гласа ти, може да въздейства много по-силно от самия хит.
Това е Космос! А иначе – има три-четири песни, които хората със сигурност много обичат. И всеки път, преди всеки концерт, аз правя плейлистата много внимателно. Тръгваме по-лекичко до момента, в който може би става малко скучно, обръщаме всичко и до края ги разстрелваме.
Понякога се случва да ни прецакат с пари и им казвам на другите: „Никой няма да ги помни тези пари, след 5 дена ще сме ги похарчили. И един милион да са, пак ще ги похарчим. А концертът беше супер як и хората ще го помнят винаги“.
Като правихме „Шоколад“, имаше няколко неща, които ми говореха, че ще стане хит. Едното беше, че като снимахме клипа и го монтирахме в едно студио, китаристът Миро Иванов го видя и каза: „Пичове, направили сте супер хит!“ В същото време бяхме пуснали и един концертен диск и там я имаше „Шоколад“, обаче нямаше някакви специални отзиви. И един ден ми се обади братовчед ми и ми каза: „Всяка сутрин, като стана, си пускам „Шоколад“ по няколко пъти и чак тогава отивам на работа.“ И тогава разбрах, че има обратна връзка. И като я направихме на сингъл, вече стана наистина голям хит. Та, говорехме за колегите, а стигнахме до „Шоколад“.
Аз я бях измислил като пеене и хармония, седнахме и я изсвирихме с измислени думи. Така пробваме понякога мелодиите и ако ги харесат хората, ги правим на песен. И нея много я харесаха. Като обявих как ще се казва, всички скочиха: “ Глупости! Дони има една „Мармалад“, отвратително! Как можеш да я кръстиш „Шоколад“!?” Аз им казах да го духат, защото ще си пея за каквото си искам.
Много. Особено за текстове. Спомням си, записвахме в едно студио албум, пак като сега – за две седмици трябваше да изпея всички песни и да ги довърша в същия момент.
Та, отивам на запис, изпявам си песента и младежът, който записва, ми каза: „Не ми харесва текста, ще кажа на продуцента да говори с теб“. И аз му теглих една и му казах, че ще си пея за каквото си искам.
Той днес се кълне, че не е казал това, но аз много помня лошите неща. И добрите помня, де. А това парче стана едно от най-емблематичните на групата – „Президент“. Когато съм убеден в нещо, никой не може да промени мнението ми. Когато съм на кантар, може и да се замисля.
В живота съм по-склонен да правя компромиси, особено в семейството. Там е задължително. Егото в семейството е излишно. За битови работи не споря.
Преди години, като се запознах с Невена – жена ми, имаше сериозен обрат в живота ми. Тогава аз живеех с друго момиче, а тя живееше с друго момче и стана зверска каша. В крайна сметка, всяко нещо, което се случва, е трябвало да стане и то е за добро. Но по принцип, аз не съм по типичните рокендрол изпълнения. Рокендролът е в музиката и на сцената. Концертите са такъв адреналин, това е рокендролът. А иначе в живота, на улицата, дори рядко ме познават, не ходя с такива типични рокендрол дрехи.