Свилен Ноев – шаманът, който остава

Свилен Ноев – шаманът, който остава

17 октомври ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Срам ли те е от някоя от по-ранните ви песни? Нещо, което сега не би изпял?

Не, аз съм много претенциозен към песните на групата. Няма песен, за която сега да кажа: „Тук не съм бил аз“.

Кога са били най-трудните моменти на групата? Спомням си, в един момент, като че ли бяхте пред разпадане.

Направихме „Шоколад“ и преди да го пуснем на сингъл, Дани – нашият барабанист, реши, че иска да отиде с приятелката си да живее в Чехия, да търси по-добър живот. И ние с Жоро бяхме абсолютен „блок“.

Толкова ли е трудно да си намериш добър барабанист?

Ние си намерихме барабанист, но не е в това въпросът.

Въпросът е, че човекът трябва да ти е и приятел. Групата не е само да дрънкаш, като семейство е – хем се обичате, хем се мразите. Един екип сте и като станеш „един екип без малко“ е много гадно.

Той замина и след няколко месеца пуснахме „Шоколод“ и той стана зверски хит. Дани се обаждаше, чувахме се, но аз много страдах. Той се върна след две години. Но това не е най-тежкият ни период. Най-тежкият ни период беше точно преди да се роди моят син. Имаше зверски сблъсък между Жоро и мен и почти се бяхме разпаднали като група.

Сблъсък на его ли беше?

На его и на дълго, с години задържани у нас неща. И точно преди да се роди Свилен, всички тези неща избухнаха. И може би така стана, че аз преглътнах някои неща и му се обадих, за да свирим отново.  А почти бях решил да не се занимавам повече. Но така стана по-добре. Сега знаем, че нещата и емоциите не трябва да се трупат, трябва да си ги казваме навреме.

Промени ли те малкия Свилен?

Децата променят всичко.

Ставаш по-голям философ и си казваш: „Какво толкова имам да губя? Имам такова злато вкъщи! Какво по-голямо щастие от това да правиш нещо, което обичаш и да имаш хубаво семейство? И някакви пари, за да живееш нормално“. А и да правиш музика е нещо сравнително възвишено и е зверска радост.

Аз например сега, като имаме по-ранни концерти, обичам Свилен да идва да гледа. Да помни какво е било и един ден тези спомени да му носят удоволствие. Може да си прави каквото иска в живота, но искам сега да бъде на тези концерти.

Той кефи ли се?

В училище ги питали: „Как помагате на родителите си вкъщи?“ и той отговорил: „На мама помагам като оправям леглата, а на татко му помагам като се качвам на сцената.“ Той наистина се качва понякога на сцената. Един път в Хасково в един театър свирим „Океан“ и аз казвам: „Ако някой иска да си вземе автограф от актьора в клипа (това е синът ми), може да го открие на последния ред“. И свирим „Океан“, аз съм си затворил очите, а той през това време се качил на сцената и ме потупва по дупето. И хората се побъркаха. И кючек да бяхме започнали да свирим, щяха да ни се радват. Той после се качи още 3-4 пъти, де. Много обича да му пляскат.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография