На концертите ви има много млади хора.

Наистина, има много млади хора. Много сме благодарни, че чувствителните девойки и някои младежи идват на нашите концерти.

Нали знаеш, че гласът ти не е най-често срещан. Че е доста различен и до голяма степен е нещо като запазена марка на „Остава“. Кой пръв ти каза това?

Като почнахме да се учим да свирим на китари и барабани, аз просто си пеех.

И като се запознахме с Жоро, аз му свирех моите песни, той – неговите и после миксирахме първия албум на „Остава“. Той си пееше неговите песни, аз – своите и почнаха да се връщат отзиви оттук-оттам, че имам специфичен глас, който прави впечатление. И някои хора зверски ги дразнеше гласът ми. И това беше супер, защото дори негативните реакции са по-добре от никакви реакции.

С годините, разбира се, гласът ми се „разработи“. Въпреки че на педагог съм ходил само веднъж. Участвах в едно телевизионно предаване и отидох на педагожка – вече бях на 33-34 години, след албумите, след всичко… И тя каза: „Момче, пееш без диафрагма, така нямаш стабилност.” Аз ѝ отговорих, че така или иначе пея повече на фалцет. Все пак тя ми показа два-три трика, които да ползвам, когато пея ниско.

Помагат ли ти?

Помагат ми. Това са закони на тялото. Ето, например, аз не мога да пея седнал на концерти. И тя ми каза в този урок защо – затваря се диафрагмата и пееш фалшиво или тихо, нестабилно. Та, когато записвам или пея нещо по-ниско, зная – „Напълни си диафрагмата с въздух и пей вярно“.

Чуваш ли се, когато пееш не толкова вярно?

На записи, да. Но аз това не го приемам като професия или като занаят. Мисля, че това, което трябва да направя, е като измисля една мелодия и някакъв текст, да ги наглася така, както на мен ми харесва. И ако не се случи това, следват безкрайни безсънни нощи. Ето, сега имаме краен срок за албума и дозаписваме последни неща. Събуждам се в четири часа и до 8, до детската градина на малкия, мисля какво и дали да променям нещо в текстовете, така че да не звучи гадно. Премествам думи, мелодии. През деня ги записвам, ако не ми хареса, на другия ден – наново.

Понякога имаш ли страхове от провал?

Понякога имам сънища, че излизам на сцена. Подгряваме например U2, аз излизам на сцената, групата започва да свири и аз не мога да изпея един тон. И всичко свършва. Много години съм си мислил, че мога да забравя текст или нещо да объркам. Но рядко се случва.

Егото не иска ли малко повече за теб? Да правиш някои неща извън групата, например?

Да, но едното не пречи от другото. Ето сега, като запишем албума, ще си починем един от друг. Защото в последно време все бяхме заедно – записваме, смесваме, даваме интервюта. И може би ще имам време да запиша един мой личен албум. Понеже този албум, който ще излезе сега, сме го мислили цели седем години. Аз през това време съм си правил още песни и имам почти около 30 готови. И ще си направя един албум, непретенциозен, с приятели. И понеже има един такъв спор в групата, имахме един албум на английски, за него аз реших, че ще се пее на английски и той ни донесе много плюсове. Подгрявахме с тези песни Лени Кравиц и Пласибо, Иън Браун, Лейди Трон… Но за сметка на това, радиата ни блокираха и не пускаха тези парчета, с изключение на Z ROCК. И това не беше добре. И хората си мислеха, че групата я няма. Така че, сега мисля да си направя един албум, към който никой да няма претенции и никой да не ми казва как и защо да става.

Тоест, в групата се случва ти да си на едно мнение, останалите – на друго? Спорите?

Да, всички в групата смятат, че трябва да се пее на български, така че текстът да има по-силно послание в България. И аз съм съгласен с тях да пеем на български – няма да споря с четирима души, с които съм израснал. Но като остана сам, ще го направя така, както ми харесва.

Защо ви отне 7 години да направите новия албум?

Защото сме несериозни. Ако не бях запазил тази дата, 23 октомври, за представяне на албума преди три месеца, сега нямаше да има албум. Започнахме още лятото да работим по-сериозно и като имахме вече дата, се мобилизирахме . Музикантът е мега мързелив човек. Затова музикантите не трябва да стават политици, например. (смее се)

Каза, че всеки „трябва да си извоюва успеха“. Вие как извоювахте вашия? Аз си спомням, че едно време всички имахте равен старт. Как се върви нагоре?

ММ тогава много помогна на младите групи. Ние през 99-та година дойдохме в София с Жоро и записахме албум. Срещнахме се преди това в Габрово, там се запознахме. Той е от Казанлък, аз – от Габрово. Той учеше в Габрово, а аз бях войник и на една от моите отпуски, на концерт на неговата група, се запознахме. И като се уволних, станахме големи приятели и един ден му казах: „Аз си измислям едни песни, искаш ли да ги чуеш?“. Той ги чу, аз чух неговите и така. После се преместихме тук, направихме „Жълта музика“ – едно музикално сдружение, което много ни помогна. Абе, голяма мизерия беше в началото, точно като в музикалните филми.

Да, в музикалните филми за големите групи в началото е голяма мизерия, но после идват и голямата слава, и големите пари. Преди да изчезнеш окончателно на 27.

А, на мен не ми пречи, че не съм милионер.Важното е това, което имаш в главата, да може да излезе под някаква форма. Не съм Слави Трифонов или Лили Иванова, колкото – толкова. Това, което ми харесва, е че феновете на „Остава“ са интелигентни хора, пътуват по света, говорят езици, не са някакви олигофрени.