Свилен Ноев – шаманът, който остава

Един разговор за пороците, шаманите, публиката, песните, оцеляването и моментът, в който затвориш очи на сцената и всичко е "Космос"!

17 октомври ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 11'

Свилен Ноев – шаманът, който остава

17 октомври ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Спомням си „Ще дойдеш ли с мен“. Първото видео, което „Остава“ донесоха в телевизия ММ. Да, по-това време видеата се „носеха“. На касети. Видях го и си помислих, че тия хора не са за тук. И не са оттук. И музиката им и видът им, нищо не е такова, каквото бяхме свикнали да виждаме и да чуваме от техните колеги. А най-изумителното беше гласът на Свилен. Нямаше две мнения – или го намразваш моментално или се влюбваш в този глас завинаги. Явно обаче грешах. Грешах, че никой тук няма да се припознае в тях. Хиляди хора обикнаха тази песен и тя се превърна в огромен хит. А „Остава“ не изневеряваха. Ставаха все по -„не за тук“ и все по-добри в това, което правят. Една от малкото групи, която оцеля във времето. Те си знаят какво им е струвало.

След няколко дни излиза албумът им „Океан“ и докато говоря със Свилен за него, някак си съм благодарна, че този глас не е минал през класическата ни музикална ни школа.  

Свилен Ноев в Интервюто.

Неслучайно те помолих да те снимаме с тези пера на главата. За мен фронтмените на големите банди са шамани, гурута. Така ли е и според теб?

Скоро трябваше да избирам пет песни за едно интернет издание и точно това си мислех – как и на петте групи, които си избрах, техните фронтмени са като шамани – толкова хипнотизиращи. Дори групата да я няма зад тях, те са като полубогове.

Какво избра?

Исках да избера много повече, но избрах Radiohead, Stone Temple Pilots, Underworld… Няколко групи с различни стилове. Pearl Jam не ги избрах, въпреки че са любимата ми група, а Еди Ведър е истински шаман в съвременната рок музика.

Винаги се сещам за Джим Морисън, като кажа „шаман“ – и заради песните, и заради живота му, донякъде и заради филма за него.

Да, той е от старото поколение „шамани“. Съвременните изпълнители се опитваме хем да имаме послание, хем да оцелеем малко по-дълго време на тая Земя. (смее се).

Трудно ли е това с „оцеляването“?

Готино е.

Като бяхме на 20 и нещо години, гледах някакво интервю с един български рок певец и в него го попитаха: „Вече остаряваш, ще правиш ли още рок музика?“ Тогава той беше на 33. Аз сега станах на 40 и изобщо не се чувствам стар. Нито гласът ми е изморен, нито аз съм изморен.

Виждаш, че Миг Джагър на 75 е животно.

Аз мисля, че Миг Джагър си е направо късметлия изобщо да е жив. Или наистина е много издръжлив.

И той, и особено Кийт Ричардс. (смее се)

Но май тук нещата никога не са били толкова „на ръба“ за популярните хора в шоубизнеса. Нито парите, нито наркотиците са в такова количество. Нито славата, за добро или лошо.

Да, тук нямаме и чак толкова много концерти и това може би е добре за психиката ни.

А не ти ли е тясно?

Тясно е, но на мен ми е тясно повече от това, че хората са тесногръди. Иначе е ясно – ние сме си избрали да живеем тук и не ми се мрънка, че съм направил този избор. България е хубаво място.

Не ти ли се иска да пееш пред 100000 души?

Иска ми се. На кого не му се иска!? Но това трябва да си го изработиш. Скоро ще свирим в Лондон, а преди няколко седмици свирихме в Берлин. Това все пак са столиците на европейското изкуство. И е голям кеф. Свириш пред 95% българи, но това са все пак култови места. В крайна сметка е просто – получаваш това, което си си изработил. Няма нито време, нито място за мрънкане. Иначе голяма част от големите медии остават все още затворени дори за група като нас, която се е доказала. И това е много тъпо. Ето, малко да помрънкам. (смее се)

Да, особено на място, където във времето групите се стопиха до няколко. И то може би на финансов принцип.

Нали помниш зверския бум на музиката в България? С телевизия ММ и всичко останало. И ние бяхме част от този бум.

Повечето от колегите обаче, като станаха на 29-30 години, решиха: „Няма да се занимавам повече с глупости, ще правя сериозни неща. Пуснаха шкембета и почнаха да правят пари.“ Други имаха супер високо его и се изпокараха вътре в групите. Трети си казаха: „Моите приятели изкарват по 10 000 лева на месец, а аз изкарвам 1 000“ и се отказаха. Четвъртите, глупаците като нас, останаха, защото обичат музиката.

А може би и това е свързано с егото. Като направиш хубаво парче, няма значение на колко години си, като го чуеш по радиото и си в космоса. И не ти трябват пари, трябва само някой да ти каже „Браво!“.

Ето, фотографката Яна, която те снима, каза, че е пораснала с песните на „Остава“. Често ли чуваш такива неща?

Много мили неща съм чувал. Първите години, когато покрай ММ и някои радиа станахме много известни с парчето „Ще дойдеш ли с мен?“, за първи път усетихме мощната любов на хората. И може би тогава младите бяха много отворени към изкуството. А сега често по-скоро се интересуват колко пари имаш, отколкото дали работиш с душата или ръцете си, например.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография