Свилена Рачева – кое е това момиче?

Свилена е от жените с минало. И с бъдеще. Няма как да е друго - майка на четири деца, очакваща петото. Тя е всичко това, което понякога ни се иска да бъдем. Тя сбъдва мечтите си категорично и вдъхновяващо.

15 октомври ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 7'

Свилена Рачева – кое е това момиче?

15 октомври ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Свилена. Момиче на късмета. Една от красивите усмивки на „Супершоу Невада“. Накратко – скоро след края на телевизионната игра, Свилена се влюбва в бъдещия си мъж – немски продуцент, който работи и живее в ЛА. Заминава с него там, където се раждат и двете им деца – Саймън и Нора. Няколко години по-късно, Свилена осъзнава, че не е щастлива в „ангелския град“. През една от ваканциите си в България среща Никола. И се влюбва. И взима едно от най-важните решения в живота си – да се върне тук и да заживее с него. Двамата със съпруга ѝ решават, че за Саймън и Нора е най-добре да останат при него, заради доброто училище, което посещават. Свилена се връща. Двамата с Никола заживяват в каравана. До парцела, където строят къщата (фермата) на мечтите си. Улица без име, парцел без регулация в Павел Баня. 


Когато я срещам за първи път във вече придобилата форма мечта, Свилена и Никола вече са родители на две малки момчета – Алек и Ян. До къщата, която цялата е прозорци, е конюшната. Двамата с Никола отглеждат коне и малини, и бъз, и какво ли още не.  Докато си говорим, Свилена приготвя най – вкусната салата, която съм опитвала. 


Три години по-късно. Виждам нейни снимки и не мога да повярвам – Свилена очаква петото си дете.
Честно – колко такива жени познавате?

 

Интервюто представя Свилена Рачева 

Свилена, ти надмина всичките ми очаквания! Освен че, продължаваш да живееш извън големия град, очакваш и петото си дете! Осъзнаваш ли героизма си?

Ами колкото и това определение да гъделичка егото ми, всъщност това, което наричаш героизъм, е било нещо обикновено и съвсем естествено, и се е очаквало от всяка една жена, допреди няма и 100 години.

Как минава един твой ден сега, през есента?

Аз съм винаги била малко работохолик, без значение от сезона, обикновено намирам да съм заета с нещо през целия ден. В последната година съм заета главно с организацията на семейния бизнес – работилница за домашна преработка на плодове и зеленчуци – най-вече малини от собствените ни насаждения, както и някои диви храни, които природата наоколо щедро ни предлага, например бъз, коприва, шипки, глог. Всички тях разглеждам като живи музи, с които сътворявам живи храни – полезни, чисти, вкусни и истински.

Сподели от опит – коя „култура“ е най-трудна за отглеждане?

В тези географски ширини се оказа, че тази вътрешната, личностна култура май за сега ни е най-трудна за отглеждане и изисква от човек най-много работа и концентрация върху светлата част от себе си. Само най-дребното разсейване и има риск човек да попадне в общоприетото русло на недоволство и негативизъм.

Кои бяха най-големите ти страхове, свързани с живота извън града?

Не подхождам със страх, когато предприемам нещо – тогава по-добре да не го правя. Напротив, втурвам се през глава, когато взема решение за каквото и да било, и винаги давам най-доброто от себе си, като в замяна очаквам винаги и най-добрите резултати. По природа съм човек, който се осланя на чувствата си, а не на разума. Страхът е плод на разума.

Ти си „градско момиче“. В кой момент усети, че искаш да „скъсаш“ с града и да заживееш тотално различен живот?

Веднага щом градът ми дойде в повече – обикновено ако нещо не ми харесва, не го бавя много. Такива компромиси биха били равносилни на предателство към мен самата и в дългосрочен план биха значели да спра да се харесвам. Смятам, че човек трябва да изследва чувствата си и вътрешната си нагласа за нещата, за да продължи да се харесва и обича до дълбока старост. Въпреки неудобствата, които това привидно може да създаде, той трябва бързо да променя обстоятелствата, които го вкарват в дисонанс със самия себе си, дори това да значи да не се харесва на другите или да бъде в разрез с общоприетото.

Какво мислят близките ти за това решение?

Те си ме познават и знаят, че не биха могли да ми повлияят много, много. Надявам се, всички близки да ми стискат палци да успявам в начинанията ми и по пътя на сбъдване на мечтите. Ако пък не съумяват, няма лошо. Аз вярвам, че цялата вселена е с мен и ми желае успех, тогава когато нещата идват от сърцето ми.

Не карате в задръстване, нямате колеги, които да ви дразнят, нямате шефове, нито съседи. Не ви ли е малко скучно?

Ха! Затова пък караме през поля и реки, обикновено в прах и кал до ушите, шефове са ни децата, животните и малините, които диктуват голяма част от ежедневието ни и с които няма как да почувстваш скука. А в съседство е не кой да е, а Майката Природа! Доста отговорно си е, малко като да живееш в кралския двор – изисква сто процента осъзнатост и изучаване на много сложен етикет, който ако не спазваш ежеминутно, по- добре да се върнеш обратно, откъдето си дошъл.

Виждам снимките ти във фейсбук. Няма нито една „нагласена“. Как се раздели със суетата – този приятен порок?

Стана постепенно, просто се появяваха все по стойностни неща в живота ми, които бавно, но сигурно я изместиха. Освен това, аз все повече се обичам, точно такава каквато съм. Работата върху себе си през годините все повече ме доближава до идеала ми за жена, затова и не се нуждая от много кипрене.

С какво още се раздели в последните 6-7 години?

Слава Богу, с огромна доза невежество и нехайство, що се отнася до света, в който живеем и с много от общоприетите заблуди, за това кое е правилно, грешно, добро и лошо.

Коя „раздяла“ беше най- трудна?

Не се чувствам напълно разделена от нещо или някой, което е било. Нещата, които изброих по-горе са само обратната страна на позитива. Без тях нямаше да опозная и обикна живота. Дори от по-големите ми деца, които живеят с татко си, не се чувствам разделена. Като си затворя очите мога да се пренеса навсякъде и при всеки, и знам, че всичко, което е било, остава част от мен, която винаги ще е там. Иначе, бих искала да се разделя с емоционалната си експанзивност. Но и тя си е част от мен, и до ден днешен всъщност не съумявам да го направя, а тогава, когато реша, че съм я обуздала и оставила зад себе си, винаги ще се намери нещичко да я провокира и да ми покаже, че този урок имам още да го уча.

Какво е първото нещо, което виждаш от прозореца, когато се събудиш?

„Доматиту“! (смее се) Шегата настрана, но точно пред френските прозорци на спалнята тази година засадих доматената леха! Иначе спалнята ни е позиционирана така, че целогодишно сутрин от леглото ни да се виждат силуетите на конете на фона на порозовелите от изгрева заоблени хълмове. Това лято обаче и допреди дъждовете, бях изнесла леглото си навън и спях под звездите (и балдахина), а сутрин виждах отново изгрева с конете, пасищата, градинката…

Предполагам, че се храните повече с нещата, които вие отглеждате. Какво има най-често на масата ви?

Сезонна, домашно приготвена с любов храна…обикновено.Малко преди изцяло да се съсипя от преумора и недоспиване, изоставих амбицията всичко да е отгледано и приготвено от мен самата – когато това е било възможно, сме живеели още в семейни общности, няколко поколения заедно, като всички са взимали участие и взаимно са си помагали. В градинката ни тази година отново има от всичко, но далеч не мога да кажа, че сме се хранили само от нея. Например, не ми се получиха краставиците, лук и картофи също съм си купувала. А покрай заетостта ми около работилницата, доста често просто съм си поръчвала порция боб от местната закусвалня.

На по-малките ти деца им предстои един ден да тръгнат на училище. Мислили ли сте как ще ги върнете към всичко, от което вие сте избягали?

Децата ни не са били съвсем на пасищно отглеждане (усмихва се). Често сме пътували до града, където живеят родителите ни, приятелите ни, където продаваме продукцията си и където ни свързват още куп неща, а и вече втора година ще зимуваме в София, за да може Никола да спортува. Самият той организира детски лагери, уроци и занимални и около нас винаги е имало много градски деца, с които нашите са общували. Никога не сме били крайни и вярваме, че децата трябва да имат база за сравнение и от двата свята, за да не се почувстват ощетени някой ден. Що се отнася до училището обаче, за съжаление не вярвам в сегашната унифицирана форма на образование, върху която държавата осъществява монопол – освен това е напълно противоконституционна. Отнети са най- елементарните права на родителя, а именно – да може сам да избира как и какви знания е важно детето му да усвоява, което вярвам е строго индивидуално за всяко едно дете. Затова и подкрепям многото семейства, които се борят за реформа в този сектор и благодарение, на които вече се вижда макар и бледа светлина в тъмния тунел на българската образователна система.

Има ли за децата ви „забранени“ храни?

Не. Всяка крайност води до изкривявания и дисбаланс. Чрез личен пример се стремя да им показвам кои храни са добри за тях самите и кои са мъртви, празни храни. Наскоро чух 3-годишният ми син да обяснява на баба си, че ябълката, която яде е био, което значело, че не е пръскана и затова няма нужда да я мие.

На какво учите децата си?

Да бъдат истински и да се радват на живота, както и да обичат и уважават себе си, хората, животните и Природата.

Преди 3 години ме почерпи с най-вкусната салата, която някога съм опитвала. Сериозно. Дай една бърза рецепта за есенна салата?

Ти го каза- „есенна“! Изберете каквото есента ни предлага, но не бъдете консервативни – вместо да настържете обикновените зеле, цвекло и моркови, ги направете на дълги ленти с белачката, прибавете към тях тънки резени ябълка или круша и запечени, белени тиквени или слънчогледови семена и полейте с лимон, зехтин, мед и горчица или хрян. Може да натрошите и малко козе сирене. Подправете на вкус с хималайска сол и прясно смлян пипер и воала- полезна, гурме салата достойна за кралски особи!

Какво има в „склада“ ви за храна?

Всякакви билки брани наоколо, чувал кафяв ориз, чувал овесени ядки, по един чувал ръжено и пълнозърнесто пшенично брашно, чувал кафява захар и разбира се , всякакви малинови изкушения.

Какво никога не купувате от магазин?

Малини! Козметика. Химични препарати. Ползваме натурални, домашно приготвени сапуни, сода, домашен оцет и биоразградими препарати. Отдавна вече не купуваме и бял хляб, бяла сол, бяла захар и мляко – бартеросваме произведените от нас малини и малинови продукти за качествени пълнозърнести брашна и пак на бартер взимаме мляко и млечни продукти от местни фермери. Пека си хляб с квас, или сода и си заквасвам млякото сама.

Какво купувате в най-големи количества?

Гореспоменатите зърнени храни купуваме на едро, направо в чували, така оставяме по – малък отпечатък, генерирайки по-малко боклуци от безброй опаковки и ходения до магазина.

Три разлики между „момичето на късмета Свилена“ и „Свилена сега“?

Първата е външната – отдавна не разчитам на рекламната си усмивка, да ми проправя пътя напред и нагоре. Втората е вътрешната – от тогава насам разбрах, че „не всичко, което хвърчи, се яде“ и съм благодарна за всичко по пътя ми, добро и лошо, което дълбоко остави следа у мен и ме шлифова отвътре. И третата е, че вече не вярвам в колелото на късмета – смятам, че всичко на този свят е закономерно и нарочно случващо се, и зависи изцяло от самите нас. Колкото по-скоро спрем да обвиняваме късмета си, времето, шефа, кмета, политиците и поемем отговорността, вземайки нещата в свои ръце, бидейки сами промяната, която искаме да видим в света около нас, толкова по-скоро ще сме всеки на пътя си, нещо задължително за едно здраво, щастливо, уважаващо себе си и толерантно към природата, животните и другите общество.

Може да се вдъхновите от Свилена или да опитате вкусната продукция на фермата им на Феста на фермерските пазари.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър