Тя е очарователна и млада, трудолюбива и успешна, а може и да готви. Вкусно и красиво като за списание. Остава ни да се надяваме, че по - малко мъже ще прочетат това интервю :)
Тя не е тук, защото напоследък, с голямо закъснение, телевизионните кулинарни формати, станаха популярни. Видях я „таг-ната“ на снимката на една приятелка. Стана ми любопитно кое е това усмихнато момиче, което можело и да готви. Така пишеше там. Така стигнах до Сандра, за да разбера, че тя не е просто едно усмихнато момиче. Тя е момичето – собственик на сайта 1001 рецепти, който преди познавах като списание. И тъй като съм боса в готвенето, не съм разбрала кога списанието е станало сайт. С Фейсбук страница. С над 240 000 последователи. Повтарям 240 000. Сандра ми става още по-интересна, след като отговаря на въпросите ми и разбирам, че успехът не ѝ е паднал от небето, и че въпреки него, все още стои в офиса до късно. Или заради него.
Този път Сандра Алексиева не готви за Интервюто, само дава някои отговори на наболели кулинарни въпроси.
Стартирах този проект преди 8 години и времето, усилията, подходът и трудът, които сме вложили с екипа ми, си казват думата, независимо дали присъстваме в телевизията или не. Освен това, е много важно не просто да създадеш добър продукт, а да го стартираш в правилния момент, за да имаш шанса да достигнеш до своята аудитория максимално бързо и ефективно. Днес имаме три канала в социалната мрежа с обща аудитория над 300 000 души, но това не е най-значимо за екипа ни. Ценното е, че сме влезли косвено във всяка българска кухня и сме предали своя кулинарен опит на хората, обогатили сме ги с нови идеи, тънкости и рецепти. Ако говорим със статистики, това означава над 2 милиона прегледани страници от сайта ни всеки месец.
Със сигурност менажирането на уебсайт е значително по-трудно. И в кулинарията има иновации, но умението да се адаптираш спрямо пазара и желанията на таргета изисква много по-голяма гъвкавост.
„Ти си прекрасна, секси, очарователна и всичко останало, но ако трябва да избирам между теб и това твое Руло Стефани, ти скъпа, нямаш никакъв шанс…“
Първото ястие, което сготвих успешно, бяха едни пълнени червени чушки с ориз и кайма. Това се случи в детството ми, така че не съм го снимала. Тогава фотографията е била напълно непозната територия за мен.
Желираната, безцветната и тази, в която съставките са твърде ситно нарязани и не се разпознават. Такива ястия, популярни у нас, са пача и миш-маш.
От статистиката на сайта, до която има достъп само екипа ни. Знам във всеки един момент кой какво чете, какво е търсил, как е попаднал в сайта ни и какво го вълнува. Тази статистика е безценна, насочва екипа ни към това какво искат хората.
Зависи от хората в къщата. В моята е нужно винаги да има кафе и прясно мляко. Млякото е заради кафето. Всичко останало мога да си купя от най-близки „Плод и зеленчук“ и няма да ми е необходимо да го съхранявам.
Да – бахур и пача. Ако трябва да бъда напълно откровена, споразумях се друг да ги сготви, а аз само да ги заснема, но и самото заснемане беше цяло предизвикателство за мен. Когато не харесвам нещо, аз не го харесвам категорично. Но от друга страна, като професионалист не мога да налагам своя вкус на хората – когато се търси в Google „пача рецепта“ и „домашен бахур – рецепта“, аз съм длъжна да предоставя тези рецепти на своята аудитория.
Пет. Онези ключови пет килограма, с които почти всяка жена се бори непрекъснато. Но пък аз често се оправдавам, че тези 5 килограма, с които имам конфликт, са доказателство за моя професионализъм.
Бих купила всичко с цел опознаване и пробване. Освен ако не е пача или бахур.
Най-често ме питат за детайли около термичната обработка на различните рецепти – колко минути се готви, как да разберат кога ястието е готово и кога има нужда от още няколко минути във фурната или на котлона. Съветът за проверка на готовност на тестени изделия с клечка за зъби съм дала около 200 пъти за последните години.
“Гурме“ е храна, поднесена с особено внимание и старание. Като сладкиша на твоята баба, който тя грижовно полива с течен шоколад, за да привлече вниманието ти. Иди сега при баба ти и ѝ кажи, че тя прави гурме сладкиши!
Пълнени чушки с ориз и кайма. С тях направих първата си успешна крачка в кухнята и това ястие винаги ще бъде емблематично за моето развитие. Ако в последствие реша да се развивам в чужбина – ще популяризирам родната ни кухня именно с тази рецепта.
Изследвала съм гръцката, френската, италианската и немската. Гръцката е с аромат на анасон, френската ухае на парфюм, защото е съвършено изискана, италианската носи полъх на босилек, а немската е тъжна. Не ухае на нищо.
Още в детството си се влюбих в кулинарията. Това беше предизвикано от моята нестихваща лакомия и желание да се науча да готвя сама, за да съм сигурна, че винаги ще има нещо вкусно за ядене вкъщи. С годините лакомията ми се разрасна…
Много вкусни ястия съм опитала през годините, но небцето ми помни най-ярко едно съвършено и крехко пилешко с аспержи, което опитах във Франция, един октопод, който сготви Иван от нашия екип, един шоколадов десерт в ресторант Talents в София и един десерт с грис халва и сладолед в ресторант край брега на морето.
Първите ми опити да проям шкембе бяха доста гадни. Вероятно заради чесъна и лютото – не си падам по пикантните ястия. А и мисля, че първите ми опити да ям шкембе бяха несполучливи, защото не беше сготвено добре.
Гадна е храната, приготвена с некачествени продукти на първо място. После идват грешните начини на приготвяне и накрая – неспазването на личните вкусови предпочитания.
Да, вярно е. Ето защо все по-голяма популярност придобиват така наречените вечери “Dinner in the Dark”, на които луксозните ресторанти предлагат вечеря на тъмно. При нея хората са с маска на очите и дегустират различни ястия без да могат да ги видят и без информация какво има в тях. Целта е да познаят какво са опитали, а практиката показва, че това никак не е лесно. Именно защото хората се хранят с очите си, а не с вкусовите си рецептори. В България в момента има само един ресторант, който предлага концепцията „Dinner in the Dark”.
Тази, която двама души оставят да изстине…
Зависи от предпочитанията. За някои комфортът е у дома, за други разнообразието е важно.
Много хора смятат, че съм претенциозна в ресторантите, заради работата ми. Всъщност съм много по-лоялен клиент от останалите, защото имам ясна представа колко усилия и труд са нужни, за да имаш ресторант. Едва когато аз отворя и развия първия си ресторант, ще имам право да бъда критичен клиент. А да размахвам пръст в момента и да се правя на велика заради работата ми би било комично.
Ако се храним с уважение и внимание към храната и ѝ се наслаждаваме, вместо просто да се тъпчем, няма как да имаме проблеми с килограмите. Напълняването идва от лакомия, тъпчене и опит да запълниш емоционални дупки с храна.
Аз съм Сандра. Каквото и да значи това в дългосрочен план.
Вижте как готви и снима Сандра на http://www.1001recepti.com/