Сандра Алексиева – кое е това момиче ?

Тя е очарователна и млада, трудолюбива и успешна, а може и да готви. Вкусно и красиво като за списание. Остава ни да се надяваме, че по - малко мъже ще прочетат това интервю :)

26 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Васил Невенов
LoadingЗапази за по-късно 6'

Сандра Алексиева – кое е това момиче ?

26 март ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Васил Невенов


Тя не е тук, защото напоследък, с голямо закъснение, телевизионните кулинарни формати, станаха популярни. Видях я „таг-ната“ на снимката на една приятелка. Стана ми любопитно кое е това усмихнато момиче, което можело и да готви. Така пишеше там.  Така стигнах до Сандра, за да разбера, че тя не е просто едно усмихнато момиче. Тя е момичето – собственик на сайта 1001 рецепти, който преди познавах като списание. И тъй като съм боса в готвенето, не съм разбрала кога списанието е станало сайт. С Фейсбук страница. С над 240 000 последователи. Повтарям 240 000. Сандра ми става още по-интересна, след като отговаря на въпросите ми и разбирам, че успехът не ѝ е паднал от небето, и че въпреки него, все още стои в офиса до късно. Или заради него.

 

Този път Сандра Алексиева не готви за Интервюто, само дава някои отговори на наболели кулинарни въпроси.  

245,513 последователи във Фейсбук до този момент! Как го правиш, при положение, че не те дават по телевизията?

Стартирах този проект преди 8 години и времето, усилията, подходът и трудът, които сме вложили с екипа ми, си казват думата, независимо дали присъстваме в телевизията или не. Освен това, е много важно не просто да създадеш добър продукт, а да го стартираш в правилния момент, за да имаш шанса да достигнеш до своята аудитория максимално бързо и ефективно. Днес имаме три канала в социалната мрежа с обща аудитория над 300 000 души, но това не е най-значимо за екипа ни. Ценното е, че сме влезли косвено във всяка българска кухня и сме предали своя кулинарен опит на хората, обогатили сме ги с нови идеи, тънкости и рецепти. Ако говорим със статистики, това означава над 2 милиона прегледани страници от сайта ни всеки месец.

Кое е по-трудно – да готвиш или да менажираш сайт, свързан с готвене?

Със сигурност менажирането на уебсайт е значително по-трудно. И в кулинарията има иновации, но умението да се адаптираш спрямо пазара и желанията на таргета изисква много по-голяма гъвкавост.

Най-хубавите думи, които си чувала за нещо, което си приготвила?

„Ти си прекрасна, секси, очарователна и всичко останало, но ако трябва да избирам между теб и това твое Руло Стефани, ти скъпа, нямаш никакъв шанс…“

Първото ястие, което направи и засне?

Първото ястие, което сготвих успешно, бяха едни пълнени червени чушки с ориз и кайма. Това се случи в детството ми, така че не съм го снимала. Тогава фотографията е била напълно непозната територия за мен.

Коя е най-нефотогеничната храна?

Желираната, безцветната и тази, в която съставките са твърде ситно нарязани и не се разпознават. Такива ястия, популярни у нас, са пача и миш-маш.

Как разбираш кои рецепти са най-успешни сред читателите на сайта?

От статистиката на сайта, до която има достъп само екипа ни. Знам във всеки един момент кой какво чете, какво е търсил, как е попаднал в сайта ни и какво го вълнува. Тази статистика е безценна, насочва екипа ни към това какво искат хората.

Какви продукти винаги трябва да има в една къща?

Зависи от хората в къщата. В моята е нужно винаги да има кафе и прясно мляко. Млякото е заради кафето. Всичко останало мога да си купя от най-близки „Плод и зеленчук“ и няма да ми е необходимо да го съхранявам.

Има ли нещо, което си сготвила, пък не би хапнала?

Да – бахур и пача. Ако трябва да бъда напълно откровена, споразумях се друг да ги сготви, а аз само да ги заснема, но и самото заснемане беше цяло предизвикателство за мен. Когато не харесвам нещо, аз не го харесвам категорично. Но от друга страна, като професионалист не мога да налагам своя вкус на хората – когато се търси в Google „пача рецепта“ и „домашен бахур – рецепта“, аз съм длъжна да предоставя тези рецепти на своята аудитория.

Колко килограма качи, откакто започна да се занимаваш с готвене (професионално)?

Пет. Онези ключови пет килограма, с които почти всяка жена се бори непрекъснато. Но пък аз често се оправдавам, че тези 5 килограма, с които имам конфликт, са доказателство за моя професионализъм.

Кой продукт никога не би купила от супермаркета?

Бих купила всичко с цел опознаване и пробване. Освен ако не е пача или бахур.

Какви са най-честите съвети, които хората искат от теб?

Най-често ме питат за детайли около термичната обработка на различните рецепти – колко минути се готви, как да разберат кога ястието е готово и кога има нужда от още няколко минути във фурната или на котлона. Съветът за проверка на готовност на тестени изделия с клечка за зъби съм дала около 200 пъти за последните години.

Как ще обясниш на едно 10 – годишно дете с няколко думи какво е „гурме“?

“Гурме“ е храна, поднесена с особено внимание и старание. Като сладкиша на твоята баба, който тя грижовно полива с течен шоколад, за да привлече вниманието ти. Иди сега при баба ти и ѝ кажи, че тя прави гурме сладкиши!

Ако трябва да опишеш българската кухня с едно ястие, кое ще е то?

Пълнени чушки с ориз и кайма. С тях направих първата си успешна крачка в кухнята и това ястие винаги ще бъде емблематично за моето развитие. Ако в последствие реша да се развивам в чужбина – ще популяризирам родната ни кухня именно с тази рецепта.

Мирисът винаги ни пренася на определено място. Какъв е мирисът на различните световни кухни, които си „изследвала“?

Изследвала съм гръцката, френската, италианската и немската. Гръцката е с аромат на анасон, френската ухае на парфюм, защото е съвършено изискана, италианската носи полъх на босилек, а немската е тъжна. Не ухае на нищо.

Напоследък готвенето е „на мода“. Самата ти кога се влюби в него?

Още в детството си се влюбих в кулинарията. Това беше предизвикано от моята нестихваща лакомия и желание да се науча да готвя сама, за да съм сигурна, че винаги ще има нещо вкусно за ядене вкъщи. С годините лакомията ми се разрасна…

Най-вкусното нещо, което си опитвала?

Много вкусни ястия съм опитала през годините, но небцето ми помни най-ярко едно съвършено и крехко пилешко с аспержи, което опитах във Франция, един октопод, който сготви Иван от нашия екип, един шоколадов десерт в ресторант Talents в София и един десерт с грис халва и сладолед в ресторант край брега на морето.

А най-гадното?

Първите ми опити да проям шкембе бяха доста гадни. Вероятно заради чесъна и лютото – не си падам по пикантните ястия. А и мисля, че първите ми опити да ям шкембе бяха несполучливи, защото не беше сготвено добре.

Всъщност какво може да бъде наречено „гадно“, когато става дума за храна?

Гадна е храната, приготвена с некачествени продукти на първо място. После идват грешните начини на приготвяне и накрая – неспазването на личните вкусови предпочитания.

Вярно ли е, че се храним през очите?

Да, вярно е. Ето защо все по-голяма популярност придобиват така наречените вечери “Dinner in the Dark”, на които луксозните ресторанти предлагат вечеря на тъмно. При нея хората са с маска на очите и дегустират различни ястия без да могат да ги видят и без информация какво има в тях. Целта е да познаят какво са опитали, а практиката показва, че това никак не е лесно. Именно защото хората се хранят с очите си, а не с вкусовите си рецептори. В България в момента има само един ресторант, който предлага концепцията „Dinner in the Dark”.

Коя е перфектната вечеря?

Тази, която двама души оставят да изстине…

А перфектното място за перфектната вечеря?

Зависи от предпочитанията. За някои комфортът е у дома, за други разнообразието е важно.

Сигурно е трудно да ти се угоди, когато вечеряш извън къщи?  Претенциозен клиент ли си?

Много хора смятат, че съм претенциозна в ресторантите, заради работата ми. Всъщност съм много по-лоялен клиент от останалите, защото имам ясна представа колко усилия и труд са нужни, за да имаш ресторант. Едва когато аз отворя и развия първия си ресторант, ще имам право да бъда критичен клиент. А да размахвам пръст в момента и да се правя на велика заради работата ми би било комично.

Как трябва да се храним, за да не напълняваме, пък да бъдем сити и щастливи?

Ако се храним с уважение и внимание към храната и ѝ се наслаждаваме, вместо просто да се тъпчем, няма как да имаме проблеми с килограмите. Напълняването идва от лакомия, тъпчене и опит да запълниш емоционални дупки с храна.

Всъщност, ти си професионален готвач, фотограф или бизнесмен?

Аз съм Сандра. Каквото и да значи това в дългосрочен план.

Вижте как готви и снима Сандра на  http://www.1001recepti.com/

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино