Рушен Видинлиев – завръщане в бъдещето

Разговор за умението да сложиш точка в правилния момент, за таланта да останеш верен на себе си и способността да погледнеш на живота от друга перспектива

3 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков
LoadingЗапази за по-късно 7'

Рушен Видинлиев – завръщане в бъдещето

3 януари ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков


Спокойно мога да кажа, че от абсолютно начинаещ и никому непознат, той се превърна в най-култовия поп артист в България в началото на миналото десетилетие. Задържа се на върха точно толкова дълго, колкото пожела. Въпреки впечатлението за лежерност, което може би оставя, в работата си е прецизен до най-дребния детайл и упорит до постигане на всяка поставена цел. Изначално обаче той притежава нещо, което не се постига нито с труд, нито с талант. И се нарича “харизма”. Харизматичен, какъвто го гледахме в „Цветът на хамелеона“ през 2013. И какъвто лично аз се надявам все по-често да виждам на големия екран. Рушен Видинлиев. 

Познаваме те най-вече като певец, чийто последен албум излезе през 2008. Какво се случи с теб от Post Sleep до сега?

Поживях на други места, участвах във филма на Емил Христов „Цветът на хамелеона“ и завърших късометражно кино по магистърска програма в Ню Йорк.

Как се промени от времето на първата ти песен „Всичко се връща“ досега?

Целият свят се промени оттогава. Би било ужасно, ако нещата стоят статични.

Добре, ще те питам по друг начин – как се промени отношението ти към музиката?

Ходя повече на жива музика – нещо, което преди не правех толкова често. Започнах да слушам музиката, не толкова да я гледам.

Кой е най-впечатляващият концерт, на който си бил?

Спомням си, когато за първи път попаднах на free jazz концерт, в който  музиканти импровизират на момента. И някой път се получава, друг път е криво и не съвсем наместено, в което също намерих доста чар и смисъл. Един подава темичка, друг я захапва и повлича в друга посока, може и да я зареже, после се включва трети инструмент. И това нещо изживява някакъв емоционален пик. Тази игра и свобода доста ме впечатлиха. Иначе на поп концерти, като в това число включвам инди, денс, рок, ми е било винаги приятно. Много ми се ходи на Принс, което не е чак толкова лесно май. За оседемдесетарските деца, MTV поколението като мен, поп значи Принс, Майкъл Джаксън и Мадона. На Мадона съм й ходил, Майкъл отпадна…

Спомняш ли си къде беше, когато научи за смъртта му?

Бях в Париж, един приятел беше постнал във фейсбук…

Не знам, като бях малък и гледах Thriller, умирах от страх като се превръщаше във вампир. После в Smooth Criminal правеше онова нещо с тялото напред. Луннaта стъпка, промените на лицето… Наистина вярвах, съвсем буквално, че това е извънземно.

И като разбрах, че си е отишъл, се сетих за това… Как поп митът до голяма степен се крепеше върху идеята, че той не е от тук. А музиката, така или иначе, остава завинаги. Скоро гледах видео от едни музикални награди, на които е участвал като холограма. Изглеждаше съвсем жив и хорaта в публиката накрая реват, станали на крака… И, ето пак, някаква свръхестественост около този човек.

Ще има ли след 30 години, да речем, такива идоли, които сега са изгряващи звезди?

Би трябвало. Досега винаги е имало.

Ейми Уайнхаус ще остане ли кумир според теб?

Със сигурност се превърна в икона, докато беше жива. Но тя цитираше една епоха и музика, които отдавна бяха създали своите икони – Франк Синатра, Ела Фитцжералд, Рей Чарлз. Интересно е, защото в днешно време, ако се загледаш или заслушаш, всичко е референция или преработка. Тоест, Ейми Уайнхаус може да стане поп символ на  “референцията” като движение. Не знам. Това, което много харесвах в нея, е че имаше нещо много честно и мрачно в себе си.

Ти самият в момента правиш ли музика за себе си?

Не, защото преди години, по линия на образованието ми, се научих да монтирам видеа и филми, вместо да аранжирам музика. И сега някак ми идва по-естествено да съм фен на музиката, отколкото изпълнител.

Винаги съм знаел, че изявите ми като певец ще са временни. Не, че не съм имал амбиции и не съм си гонил нещата, но това се случваше и в един доста несериозен контекст също, имайки предвид какви бяха повечето участия, законите, масовия вкус, състоянието на музикалния бизнес… Както и това, че едва мога да изсвиря цяла песен на пиано.

Но беше безценен опит и съм много благодарен, че ми се случи, както и на тези, които ме подкрепяха.

Пазиш ли още реквизит от стари клипове, костюмите на танцьорите от предишния ти живот на поп звезда?

Част от тях все още излизат за Halloween.

Какви тогава са твоите средства за изразяване сега?

Така или иначе, интересът ми към поп културата остава същият. От време на време се случва да пиша текстове и правя клипове за други изпълнители. А скоро работих и в малко по-голям проект, в който имах свободата да събера екип и заедно да подготвим дебюта на едно симпатично младо момиче. Тя се казва Мери.

Защо много от твоето поколение певци казват, че днес няма смисъл да се правят видеоклипове?

Защото ние тогава бяхме разглезени от телевизия ММ и имахме платформа, която ни пускаше клиповете. Те бяха гледана телевизия, имаха някакво влияние – правеха награди всяка година и всичко това звучеше доста оптимистично. Тогава се виждаше много ясно връзката между видеоклип и участия. После обаче ММ умря и се родиха не само нови музикални медии, с нови правила и критерии, а и youtube, който тотално промени нещата навсякъде. Но от МТV насам, видеоклипът си остава неразделна част от поп музиката и би трябвало да служи като допълнителното изразно средство за артиста.

По-лесно ли им е на младите изпълнители, имайки предвид музикалните формати, които за отрицателно време ги изстрелват на върха на популярността?

По-лесно?  Не мисля.

Ти представяш ли си три месеца да те следят с камери, да влизаш в отношения с непознати и пред непознати хора, да пееш и танцуваш по команда… Искам някой от моето поколение да влезе в ей това.

Няколко май пробваха. Ние навремето супер спичахме от камерите на Албена Вулева. Няма лесно. По-важно е да знаеш къде ти е сърцето. Или къде не е.

Миналата година излезе „Цветът на хамелеона“, първата ти главна роля в киното. Имаше ли страхове, че няма да се справиш?

Не.

Какви бяха отзивите на критиката за ролята ти и доколко се влияеш от критика?

Май бяха ок, не мислиш ли? Емил Христов влезе в топ 10 на Variety за обещаващи режисьори. От критика и комплименти се влияя еднакво – зависи от кого и как са поднесени.

Имаш ли вече идеи и за режисьорски кино дебют?

Винаги съм си представял, че ще снимам поне 3-4 къснометражки, преди да посегна към игралното кино. До този момент имам само една, дипломното ми филмче „We Kid“. Да правиш филм е сложен процес, и в личен план, и чисто технически, така че не бързам с това.

Срещнахме се на „Жана“ – новото представление на Явор Гърдев в Народния театър. Колко пъти успя да те разплаче то?

Към края вече едва се сдържах. Светлана Янчева е невероятно щедра актриса, винаги работи на първо място за разказа и е голямо преживяване да я гледаш на сцената. Елена Телбис и Владо Пенев също бяха страхотни. Няма представление на Явор Гърдев, което да не ме е развълнувало.

Какво докосва според теб публиката – достатъчен ли е добрият текст?

Освен ако не става въпрос за някакъв book club или друго мероприятие, на което се четe на глас, не виждам как ще е достатъчен. Чувал съм за хора, които ходят на Чехов или Шекспир “заради текста”. За мен е странно.

Театърът като пространство за творчество изкушава ли те?

Ако се появи правилен проект, не бих отказал. Последно играх в университета през 2001. И малко съм позабравил какво е.

Ние, българите често се сравняваме със „света“. Доколко това е комплексарско според теб?

Предпочитам да ми е мило, защото го разбирам.

България често много прилича на пъпчив тийнейджър от провинцията, който живее в сянката на обърканите си родители. Още не може да се намери, не знае кой и какъв иска да бъде, ако може да мине метър… Но на пуберите не трябва да им се подиграваш.

Ще мине.

Ти самият чувстваш ли се комфортно със себе си?

Май точно в момента не, защото съм с брутален мустак. Снимам един филм.

Ето къде можете да видите и чуете Рушен Видинлиев :

 

www.rushimusic.com 

www.vimeo.com/ruscenvidinliev

www.instagram.com/ruscenvidinliev

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър