Спокойно мога да кажа, че от абсолютно начинаещ и никому непознат, той се превърна в най-култовия поп артист в България в началото на миналото десетилетие. Задържа се на върха точно толкова дълго, колкото пожела. Въпреки впечатлението за лежерност, което може би оставя, в работата си е прецизен до най-дребния детайл и упорит до постигане на всяка поставена цел. Изначално обаче той притежава нещо, което не се постига нито с труд, нито с талант. И се нарича “харизма”. Харизматичен, какъвто го гледахме в „Цветът на хамелеона“ през 2013. И какъвто лично аз се надявам все по-често да виждам на големия екран.

Рушен Видинлиев в Интервюто. 

Познаваме те най-вече като певец, чийто последен албум излезе през 2008. Какво се случи с теб от Post Sleep до сега?

Поживях на други места, участвах във филма на Емил Христов „Цветът на хамелеона“ и завърших късометражно кино по магистърска програма в Ню Йорк.

Как се промени от времето на първата ти песен „Всичко се връща“ досега?

Целият свят се промени оттогава. Би било ужасно, ако нещата стоят статични.

Добре, ще те питам по друг начин – как се промени отношението ти към музиката?

Ходя повече на жива музика – нещо, което преди не правех толкова често. Започнах да слушам музиката, не толкова да я гледам.

Кой е най-впечатляващият концерт, на който си бил?

Спомням си, когато за първи път попаднах на free jazz концерт, в който  музиканти импровизират на момента. И някой път се получава, друг път е криво и не съвсем наместено, в което също намерих доста чар и смисъл. Един подава темичка, друг я захапва и повлича в друга посока, може и да я зареже, после се включва трети инструмент. И това нещо изживява някакъв емоционален пик. Тази игра и свобода доста ме впечатлиха. Иначе на поп концерти, като в това число включвам инди, денс, рок, ми е било винаги приятно. Много ми се ходи на Принс, което не е чак толкова лесно май. За оседемдесетарските деца, MTV поколението като мен, поп значи Принс, Майкъл Джаксън и Мадона. На Мадона съм й ходил, Майкъл отпадна…