От кого е важно да бъдеш оценена? От публиката, от режисьорите, от колегите, от близките?

Майки ми и баща ми искам много да ме харесат. Майка ми е актриса и винаги е много критична. И винаги знае какво точно да ми каже. Аз не държа постоянно някой да ме оценява. Да кажем, че не желая да съм оценявана, искам да съм разбирана, защото често се случва да не съм.

А с кого ти е приятно да си на сцена – с някой, когото харесваш като актьор или с някой, когото харесваш като човек?

Последно ми се случи са съм с Бойко (Кръстанов) в „Петел“. Напаснахме се добре, защото се познаваме от живота, макар и това малко да ни попречи.

Имаше ли напрежение точно заради това?

Да, малко се притеснявахме, защото все пак той е от най-близките приятели на Явор, а в „Петел“ ние с Бойко имаме моменти на, да ги наречем, близост.

Но всички знаем, че това е само игра. Че не е истинско. Защо трябва това да те притеснява?

Не е истинско, но го правим. И често при нас, актьорите, които изкарваме много време заедно, се случва наистина да се влюбиш в човека срещу теб. И то се случва без да го искаш. Но тук, слава Богу, не стана така (смее се).

Но това тепърва предстои. Тепърва с Явор ще играете в роли, в които сте във взаимоотношения с други хора.

Така е. Дори може би скоро ще работим заедно. И хем много искам, хем имам голям страх как ще работя с него. Понякога общата работа може да развали всичко. Нашата професия е малко странна. Може да те накара да откачиш, особено ако не ти се получат нещата. За актьора това е истинска бич – да нямаш работа. Не е самотно занимание, а страхотна обмяна на енергия между актьорите, между нас и публиката. Моля се на Господ да съм късметлия и да имам работа.