Излиза на сцената в „Петел“ с къса червена рокля. За да разберем, че късата червена рокля по принцип е създадена да бъде носена от нея. Както и дългата коса, преметната от едната страна на рамото. Крехка е като керамична фигурка, само трябва малко да се наклони напред и да затвори очи, за да си представим как поставяме срещу нея керамичното момченце и двамата затаяват дъх преди целувката. Това обича тя. Да прегръща, да целува и да се смее. И да е на сцена. Във всичко това се справя еднакво добре, затова и днес попада в Интервюто.

Интервюто представя Рая Пеева. 

Преди няколко дни си говорехме с теб и ми спомена, че за теб образованието в НАТФИЗ има смисъл и че е важно един актьор все пак да е минал през някаква школа.

Нали знаеш, че актьор се ражда, не се прави. Ето, Невена Коканова е такъв пример – не е завършила актьорско образование, а е велика. Но тя е изключение. Дори в тази професия (доста подценявана понякога), пак трябва да знаеш някакви базисни неща – като начало да се научиш да говориш и да почетеш малко повече. Ако беше толкова лесно всяко нещо, и аз мога да стана лекар, нали? Но не мога.

Какво научи в НАТФИЗ?

Както каза един мой колега: „Влязох с два дефекта, излизам с осем“ (смее се). Сега сериозно – научих се на търпение. Научих се на любов към литературата. Друго какво? Че трябва да имаш железни нерви. Не само да допускаш чуждо мнение, но и да го търпиш. Да ти пука по-малко за това какво говорят другите за теб. Преди много се вълнувах какво се шушука зад гърба ми и дори да знаех, че не е истина, че е клюка, пак се дразнех, преживявах го. Но в НАТФИЗ се научих да се справям и с това. Никола Гълъбов беше страхотен човек и учител по сценична реч, Бог да го прости. Той ми казваше:  „Рая, ти си ербап жена.“ И май такава си останах.

Въпреки школата на НАТФИЗ, много от вас не продължават в професията. Значи има и нещо друго, от което зависи успехът.

Така е. И това е въпрос на късмет. Повечето станаха обслужващ персонал, след като завършиха. Вчера прочетох някъде, че талантливите хора се нуждаят от късмет. Божа работа. Макар че знаеш, има едни такива амбициозни хора, които правят всичко на всяка цена. Аз тези не ги харесвам. Амбицията трябва да има някакви граници. Сцената за мен не е на живот и смърт. Може би семейството един ден ще бъде за мен на живот и смърт.

Кога разбра, че имаш късмет?

Когато ме избраха за Леа (Рая е в ролята на певицата Леа Иванова във филма „Пеещите обувки“). Точно завърших НАТФИЗ и ми се обадиха за този кастинг, който продължи 9 месеца. Един ден ми звъннаха и ми казаха: „Ти си Леа Иванова“. Тогава разбрах, че съм докосната отгоре. И дано така продължи. Изиграх най-хубавите години на Леа – от 24-годишна възраст до 48. Много беше вълнуващо, но е и голяма отговорност. Беше ме страх дали ще се получи.

Какво казаха хората, които са я познавали? Получило ли се е?

Казаха, че все едно Леа са гледали. А най-добрата й приятелка дойде след премиерата и ми каза: „Леа, ти си тук!“ (просълзява се).