Сега малко за теб – гледах те в този филм и се питах “Кое е това момиче? Къде са го крили досега?” Та, къде се кри досега?

В мазето. (смее се) Така се случи, че досега бях изцяло отдадена на театъра, даже мислех че не ставам за кино, но започвайки да снимаме нашия филм  изведнъж почнаха да ме викат за кастинги, явно вратата в съзнанието ми се беше открехнала без дори да разбера. След като гледах филма, я отворих напълно. Сега ще видим къде ще ме отведе.

Ти си „наследствена” актриса, сигурно можеш да отговориш – каква част от успеха на един актьор е талант и труд, и каква – късмет?

Не вярвам в късмета. Вярвам в таланта и работата, в отдадеността и любовта към това, което правиш. Тогава нещата няма как да не се случат.  Имало е моменти, когато съм си казвала: “ Извадих късмет“ и после се сещам колко дни не съм спала, колко месеци съм работила и през колко трудности съм минала, за да се потопя дотолкова, че да го забравя. Няма късмет, има стъпки и правилна ситуация.

Птичката кацала ли е на твоето рамо или още я чакаш?

Досега всичко съм постигала с много работа, птичката съм си аз .

Премиерата на филма в Кан и после тук промени ли някакви неща за теб, освен че все повече ще те търсят за интервюта? В професионален план?

Където и да сме били досега режисьори, актьори, критици, всякакви хора от кино средите и не само, идват да ме поздравяват за ролята ми във филма, което е нещо напълно  шокиращо за мен, но и това ми е първият опит, нямаше как да знам. И да, някои от тях казаха, че искат да работим заедно в бъдеще. Благодарна съм за всичко, което се случва.

От много малка си свързана със сцената – баба ти е Снежина Казакова (основател на театрална школа „Камбана”). Какви са първите ти спомени от допира с театъра?

Прах, смях, кукли, любов, много любов. Това е театърът.

Каква беше първата ти роля?

В състава на майка ми  „Камбана“, който тя пое от баба. Играх френската принцеса в „Напразни усилия на любовта“ на Уилям Шекспир. Тогава за пръв път се качих на сцена като актриса. Тогава и разбрах, че искам с това да се занимавам до края на живота си. Беше лятото след 12 клас.

Във филма има една сцена, в която героинята на Мария Бакалова говори на портрета на една жена – портрета на вашата баба. Наистина ли това е твоята баба?

Да, това е баба Снеже, която почина много млада. Със сестра ми бяхме с нея, когато това се случи. Много я обичаме, а и заради нея всички сме се заразили  с любовта към актьорската професия. Тя беше актриса.

Какво си спомняш от нея?

Беше огън жена, много топла, с дрезгав дълбок глас,  всеотдайна, винаги добре облечена и изглеждаща страхотно, много силна енергия, грижовна, раздаваща се за хората, с много голяма любов към всички, но и  нея всички много я обичаха. В НАТФИЗ даже някои преподаватели като научаваха коя е баба ми започваха да ми говорят с такава любов за нея . Оставила е отпечатък с добро във всеки, който я е познавал. Да, тя беше голям човек.