Кога беше моментът, в който усетихте, че си тежите на мястото?

Никога не съм си мислила категорично, че напълно знам и мога. Но започна да ми става малко по-удобно в стола пред камерата (който е много страшен, защото си сам пред зрителите), когато натрупах достатъчно голяма “банка с информация”.

Защото като се появи извънредна новина, отпада всичко друго и 3-4 часа работиш без нищо, написано пред теб.

И когато през главата ми минаха достатъчно такива емисии, започнах да се чувствам по-сигурна. На мен често са ми казвали, че извънредните новини са ми силата. Тази импровизация ми носеше страхотно професионално удоволствие. Приключението да събираш, заедно със зрителя информацията и да я споделяш, е страхотно. Това е пикът в нашата професия.

На кой език Ви е по-лесно да четете новините?

Все още на английски, 23 години го правех на английски и много се стараех да не ми дойде думата на български.

Случвало ли се е?

Сънувала съм такива кошмари. Сега си възстановявам българския „новинарски“ език. Във времето той много се е развил.

А синът Ви? С него на какъв език говорите?

Българо-английски. Българският му език не е много силен, защото, когато растеше, нямаше българско неделно училище в Атланта и беше заобиколен само от американци. Но той носи България в сърцето си и много държи на това, което му дава тя като култура.

Четох някъде, че не е тръгнал по Вашия път на новинар.

Не, никога не е имал интерес към моята професия.