Изкарахте повече от 20 години в CNN. Трудна ли беше раздялата?

Да, и за мен, и за колегите беше трудна. Но мисля, че беше време за ново предизвикателство. Бях научила всичко, което можaх от тази страхотна компания, и беше време вече да дам малко от това, което съм научила. В случая – на телевизия BIT (Bulgarian International Television).

Сега ли е по-трудно да си журналист или когато започнахте? Къде всъщност беше първият Ви работен ден?

В радиото започнах 87-а, след като завърших английска филология, след един конкурс, на който се явих. В началото беше само стаж, въртяха ни няколко човека и година по-късно назначиха двама от нас. Тогава бях преводач и говорител. След промените имах възможност да правя журналистика, в радиото я открих. Имах шанса, че тогава станаха промените и можеха да се положат основите на свободната журналистика.

С толкова много информация, която обаче журналистът трябва да пресява, по-сложна ли е ролята му сега?

По-сложна е, защото имаш голям избор и трябва много да четеш, много да мислиш, за да може да разбереш кое наистина е важно, любопитно, кое си заслужава и как да го включиш в половин часова емисия. С това се сблъсках, като отидох в САЩ – такова разнообразие и богатство на новини, и накрая всичко е въпрос на избор. Тук по това време беше съвсем различно. Оказа се, че не е лесно човек да прави избор. Трябва да имаш критерии, самоконтрол, да не се хвърляш на всичко, но пък е и по-лесно – можеш по-бързо да разкажеш, да онагледиш, да разкриеш много неща, които едно време биха останали потайни, много истории, много гледни точки можеш да видиш. За нас, за демокрацията това е много важно. Вече хората се замислят, дори и политиците, когато правят нещо. Защото не знаеш кой и кога ще те заснеме.

Като стана дума за заснемане, прави ми впечатление, че американците, обикновените хора, се чувстват много по-удобно пред камера, в сравнение с българите. Това така ли е?

Те са свободни хора. Но не е съвсем лесно да разговаряш с тях. Често ми отказват. Когато има трагедия в семейството, например, въпросът е много деликатен. Понякога, при големи семейни трагедии, хората споделят, за да предпазят някой друг, да не му се случи нещо подобно. Искат поне да има смисъл в загубата на техния близък. Ако изобщо е възможно.

Навсякъде ли „лошата“ новина е водещата новина?

Новините по принцип са за нещо, което е негативно и което трябва да се каже. Но трябва да има баланс. Нашата роля като журналисти е да осветлим нещата за публиката. За съжаление, гледаме първо противоречивите, трагичните неща.

Труден е този баланс, не бива да се манипулират хората, не бива нещата да се правят по-трагични отколкото са.

Трябва да имаш и анализ, не само да ги шокираш, трябва да обясниш. Има начини нещата да се поставят в контекст. Хората твърдят, че не обичат негативните новини, но статистиката сочи съвсем друго.

Сблъсквали ли сте се с цензура?

За щастие, аз съм работила предимно в CNN, където цял ден мислиш коя е най-важната новина и как най-добре да я представиш – в контекст, в перспектива, визуално да е интересна и т.н. Не съм имала цензура никога. Единственото нещо, което се е искало от мен, е да бъда обективна и да проверявам много добре фактите, които представям.

Кога една емисия е била добре направена емисия?

Когато съм могла да отразя пълноценно основните събития и да ангажирам хората.

Водещите в CNN са доста семпло облечени. Какъв е етикетът на облеклото там?

Професионализъм. Трябва да си облечен така, че да не разсейваш зрителя – акцентът да бъде върху новината, а не върху теб. Не може да си сложиш, например огромни, полюшващи се обеци.