Срещам я в студиата на BIT (Bulgarian International Television). Имаме точно половин час, в който да разговаряме. И не, защото тя се държи като примадона. Напротив, с влизането ми благодари за интереса към нея. Аз пък ѝ обяснявам, че това не е просто „интерес“, тази среща за мен е абсолютно задължителна. И много недостатъчна. Няколко дни преди това се подготвям за интервюто и виждам, че се е срещала и с други мои колеги. Била е много искрена и е споделила много лични неща. На мен обаче ми е интересна по друг начин. Така или иначе зная, че зад умните сини очи и кадифения глас, се крие силно момиче. Това си личи дори „по телевизора“. Затова във време, в което социалните медии имат по-голяма власт от „официалните“, когато всеки притежател на телефон е по-бърз от най-бързия професионален оператор, когато новините не „стигат“ до зрителите, а се правят от тях, за мен е най-ценно да разбера как борави с целия този поток от информация гиганът на гигантите – CNN. Разбира се, 30 минути с нея не стигат. Те са предостатъчни обаче, за да разбера, че ненапразно винаги сме били горди с българското лице в световната новинарска телевизия.

Ралица Василева в Интервюто.

Представете си, че сте изправена пред една зала със студенти по журналистика. Какъв съвет ще им дадете, за да им помогнете да станат добри новинари?

Да бъдат много добре информирани, да бъдат любопитни и да се стараят колкото може повече да бъдат обективни. Да забравят и оставят вкъщи личното мнение, личната позиция, а да представят само фактите на хората и да ги оставят те да си правят изводите.

Колко често вътрешният Ви морал, за това какво е редно и какво не, се е разминавал с професионалния?

Моралът на CNN е обективността. При представянето на всяко събитие трябва да интервюираш експерти, хора с позиция по даден въпрос, да е кристално ясно кой от поканените зад коя кауза застава, да дадеш различните гледни точки.

Коя емисия е била най-тежка за Вас, заради нещата, които сте представяли?

Може би атентатите на 11 септември в САЩ. Това беше от най-жестоките неща, случващи се там, където аз живея. В момента – гражданската война в Сирия, жестокостите на ИДИЛ, обезглавяването на журналисти, на обикновени хора…

Винаги ми е било много тежко, когато съм виждала такива жестокости, когато хората страдат, умират, много, много неща са ми минали през главата.

Дори последната емисия, която водих в CNN, беше извънредна точно с такава новина: „ИДИЛ обезглави човек“.

Знаете ли, Ваша колежка в България преди време беше уволнена, защото в емисия, която водеше, бе показано обезглавяването на един човек. Кога CNN слага stop на материал? Може ли да бъде показано убийство в ефир, обезглавяване?

Не, не може. Винаги сме спирали видеото до началото на каквато и да било агресия – побой, нанесена травма, убийство. Преди него видеото се спира или картинката се замъглява и се преразказва…

Защо?

От уважение към жертвата и защото не е необходимо това да се показва на хората.

И още нещо, което много дискутирахме в CNN – да не се дава толкова много гласност и фокус на човека, който извършва това (някой от ИДИЛ, например), защото те именно това целят – тази жестокост да бъде разпространена, за да травмира хората.

Те си играят с нас. Затова искахме по-скоро, освен новината, в репортажа да покажем какъв е човекът – какви са приятелите му, родителите му, с какво се е занимавал, какво е дал от себе си, каква е загубата от това, че тази жестокост е извършена. Тоест, изместваме фокуса върху човека, към жертвата, а не се поддаваме на това, което ИДИЛ иска от нас – да тероризираме хората.

Преди два месеца в Слънчев бряг две групировки като че ли не се разбраха за нещо и босът на едната от тях беше прострелян на няколко места. Приеха го в болница с риск за живота. Стана първа новина в емисиите и седмици наред медиите ни занимавахa с него. В случая, обаче, няма добри и лоши – има две групировки, които делят нещо. Кой и защо представяме тогава в новините?

Трудно e да отговоря конкретно, защото не следя новините тук, но виждам, че към тази новина имаше интерес от страна на хората. Тук важното е, че това се е случило в курорт, където има почиващи. Това е страшното. Трябва да се отрази, но трябва и да се осмисли – защо се случват такива неща, могат ли да се ограничат… Трябва да се гледа от обществена гледна точка на подобни новини.