Радослав Кавалджиев-Роро- за светулките и едно обещание за хиляда живота повече

Радослав Кавалджиев-Роро- за светулките и едно обещание за хиляда живота повече

11 май ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

И аз като че ли все повече ги забелязвам. Млади българи, които са адекватни с нещата, които се случват и по света. И за добро или лошо все още са тук.

Тях ги има. Натам трябва да се насочват финансите в България, към тези млади, талантливи хора. Вместо това гледаме, особено през уикенда, едни късни предавания… Не мога да приема, че тази пошлост се толерира за сметка на много по-ценни неща. И тъй като телевизията е сцена, аз мисля, че в България тази сцена не уважава публиката си. Изкарва ни, че сме комплексари, хора без визия за живота, за света… а то не е така.

Хубавата новина е, че хората вече имат интернет и голям избор какво да гледат.

Промяната е започнала вече и е въпрос на време. Човечеството много мощно се осъзнава. Ние сме винаги няколко години назад във всяко отношение. Аз за себе си се опитвам да превключа на темата за духовното. Макар че за мен разлика между духовното и материалното няма. Това са две полярности, ние живеем в полярен свят. Аз съм бил и от едната, и от другата страна, изследвал съм нещата. През 2006-а се бях откъснал от социума, занимавах се с други работи. Тогава, когато приятелите ми се подиграваха и ми казваха „Пак ли отиваш на секта“, а аз отивах на място, където можех да дръпна шалтера и за първи път в съзнателния си живот да чуя сърцето си. И установих, че ние, хората, притежаваме всички инструменти да направим живота си по начин, по който искаме.

Ние живеем на планетата на свободната воля, ние сме творци и вместо да унищожаваме всичко около себе си, можем да направим милиони хубави неща.

Вярно, че звуча като сектант, но аз това го изпитах, видях го. Бяхме около 30 души, които за три-четири години постигнахме толкова много по пътя. А пътят е труден, защото, като погледнеш навътре, в себе си, виждаш колко бурени и отрова са се натрупали там, колко неща  са предадени от поколенията напред, колко страх има… Запретваш ръкави и се хващаш за работа. И нещата се получават. Цялата тази работа е отражение на това, което носим в себе си. И виждам как нещата могат да се променят. И се опитвам да го споделям с хората около мен, защото има хора, които просто имат нужда от мотивация, някой да ги бутне лекичко. Има и много отчаяни хора, има леко заспали, има такива, които напълно са се предали. Но някой трябва да има даде надежда. Затова и продължавам да работя, да правя това, което ми е на сърцето. И виждам, че дори и 50 човека да са тези, които те харесват, това, което правиш, има смисъл. А на младите хора им трябва много малко. Те в момента са забравени от всички. Никой не им обръща никакво внимание, стоят по пейките и деградират. А колко му е да създадеш места, на които да творят, да се занимават с нещо, дори да играят видеоигри. Нещо, което медиите все още смятат за вредно. А то не е. Ти чувала ли си например за електронните спортове?

Не.

В цял свят се развива едно движение, което придобива супер популярност, електронни спортове се нарича – там, където спортът и видеоигрите се пресичат. И това не е равнозначно на зомбирани деца. Това са изключително дисциплинирани спортисти, които ходят сутрин, правят крос, зареждат се с енергия, сядат на компютъра и играят логически или други игри в отбори, развива се колективният дух. Ходят по света на състезания, обикалят, изкарват пари. Тук даже никой не знае за това. Ето в Катовица преди месец имаше такова събитие. Един огромен стадион, 30 000 човека, награден фонд 500 000 долара, отбори от цял свят. Имаме много успешни български играчи. Случват се много неща при младите хора, но някак си, незнайно защо, медиите не ги отразяват.

И въпреки всички грехове на медиите в живота си ти се занимаваш предимно с тях? Грешен ли е бил пътят ти?

Не. Вървял съм по моя път, правил съм много грешки и съм получил много уроци. Но затова е животът. Щастлив съм, че съм ги правил тия грешки. По-добре човек да греши и да може да признае пред себе си „Да, осрах се“. Защото наистина, случвало се е няколко пъти да катастрофирам, но в такъв момент просто трябва да станеш, да се изтупаш и да продължиш, а не да посипваш главата си с пепел. Човек не трябва да бъде прекалено самокритичен, но трябва да бъде осъзнат, за да не повтаря грешките. Благодарение на тях съм стигнал дотук и мога да кажа, че животът ми е много цветен, много бурен на моменти и красив в крайна сметка.

Красотата и любовта имат много аспекти. Понякога боли, понякога си толкова щастлив, че не можеш да побереш цялата вселена в сърцето си. Като по-емоционален човек съм изпитвал от всичко по много. И сега съм във фаза, в която знам добре, че истината за сладостта на живота се крие в баланса. Ако съумеем да дръпнем шалтера на емоциите и да слушаме по-често гласа в себе си и да гледаме очите на децата си, това ще е един хубав взрив. Така че наистина животът е прекрасен.

Преди месец минах през много труден период, включително това, че един от най-добрите ми приятели, моето кученце Нейтън, почина. Последните дни с него бяха най-големият ми подарък. Ние в живота пътувахме дълго време заедно. Неговата смърт беше моментът, в който ударих дъното. Но и тогава си казах, че и това ще мине, защото зная, че след най-тъмния мрак изгрява слънце. И сега то изгрява и имам желание да продължа по пътя и да бъда полезен с нещо. Ако се крием по дупките и се завиваме под одеялото, нищо няма да стане. Не обичам страха, надуша ли го, усетя ли, че ме превзема, гледам да го прогоня. Страхът е много опасна отрова.

Мислил ли си, че имаш фенове от ММ, които тогава са били невръстни деца, а вече са големи хора със семейства?

NEXT TV е осемчасов блок и след полунощ, точно в традициите на онези времена от ММ, играем логически игри със зрители. Толкова хора от онова време се обадиха. Може би чисто сантиментално, но всеки петък се обаждат хора, за които това предаване се е превърнало в остров, на който да избягат за малко. И това много ме радва, въпреки че не съм настроен сантиментално. Не търся бъдещето в миналото. Често си припомням едно време, но си казвам, че сега може да бъде по-хубаво.

Може би хората имат по-скоро сантимент към младостта си, а не към времето?

Сантимент към това, че имахме невероятното щастие да работим във времена, в които нещата се случваха. Тогава, когато можеше да реализираш идеите си много бързо. Тогава конкуренцията се изграждаше на това кой има по-добри идеи, кой ще покаже нещо ново, а в момента всичко стои на една сбъркана матрица от рода на „прецакай другия“. Ако ти кажа с каква злоба и завист се сблъсквам всекидневно. Ние сме малка телевизия, малък проект, който прави нещо за младите хора. Нямаме амбициите да печелим някакви милиони или да ставаме мега популярни. И въпреки всичко около нас е пълно с хора, които искат да ни стъпчат. Хора с влияние, с пари, конкурентни медии, които всячески ни дърпат шалтера, дори в буквалния смисъл.

В такива моменти ми става обидно и не мога да си обясня защо има хора, на които не пречиш, а те всячески искат да ти застанат на пътя. И честно да ти призная, ми се е случвало малко да си поплача, защото просто в такъв момент се прокрадват страховете, че нищо няма да се случи точно заради тези хора. Това е все едно да излезеш навън, на една огромна поляна, на която има много пространство, и да посадиш едно кокиченце, да го поливаш и да дойде някой, да го стъпче ей така, нарочно. А ти си вложил енергия и любов. Това е брутално.

В такива моменти много се израства. Та аз трябва много да съм израснал.

Кога за последно си бил осъзнато щастлив?

Всеки петък, когато започне предаването, съм осъзнато щастлив. Това е друга реалност. Това е екип почти само от доброволци – млади хора, 20-25-годишни, които са се скрили в тази златна сфера и всеки донася прашец. И после се радваме на резултатите. Не на парите, а на резултатите. Фактът, че правим такова нещо, осмисля всичко. За всички нас NEXT TV показва, че въпреки всичко нещата са възможни. Миналото лято имах 5 стотинки в джоба си. 5 стотинки. Как се прави телевизионно предаване с 5 стотинки? Без да е стартирало, без студио, без нищо. И просто звукарят си донесе пулта, всеки си донесе разбитите компютри от вкъщи и този проект се случи. Вече 9 месеца се случва. И това ме прави истински щастлив.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино