Първите ми стъпки в телевизията бяха с него. В предаването „Метрополис“ по БНТ и после в телевизия ММ. Смело мога да кажа, че тогава той не беше просто най-емблематичното лице на ММ, той беше лицето на българската музика. Още по това време беше толкова напред с материала, че и сега голяма част от телевизионните предавания могат да му дишат прахта. Днешните 30-годишни младежи отраснаха с неговото „Интерактив“ и „Мист“. А той е отраснал с мечтата да работи в телевизия. Като малък, правел програмни схеми на телевизионни канали. По времето, когато имаше два телевизионни канала. Това е Роро – мечтател, борец и отличен оратор. Приятел.  Днес твърди, че е станал реалист. Не му вярвам, защото го познавам. Той ще е мечтател завинаги.

Вчера порасна с още една година. Радослав Кавалджиев – Роро в Интервюто.

Къде се намираш в момента?

Светлината в момента ми е работата. Всъщност работата не ми е само работата, а отчасти реализирани, отчасти нереализирани още мечти, обвързани с младите хора и идеята, като бъдеш на сцената, все пак да мотивираш по някакъв начин. Това е работата на телевизията всъщност. Затова съм щастлив в момента с това, което се случва в Box TV, въпреки че цената, която плащаме аз и хората, забъркани в проектите, е твърде висока. Просто енергията, която се влага, е огромна. А наоколо, без да съм песимист, положението е доста мрачно и не е никак леко.

Май не само в медиите е така?

В медийните среди е нещо страшно. Само като превключиш няколко телевизионни канала, като видиш какви проекти вървят и какви не вървят, ти става малко страшно.

В ММ като че ли имаше много по-малко пари, но много повече ентусиазъм?

Сега той е почти убит. За хората с ентусиазъм няма пространство. В телевизиите всичко е окупирано от 4-5 души. В рекламата – също, като цяло медиите са в 3 или 4 коловоза, влезеш ли в тях, става страшно. Аз имах възможност да реализирам предаването в голяма телевизия, но не го направих. Предпочетох една по-малка медия, каквато е Box TV, но да имам пълна свобода, защото това в момента е най-ценното. На мен не ми пука дали ни гледат 30 000 или 300 000 зрители, важното е, че тези хора, които ни търсят, ни намират. Този проект, който правим в момента – NEXT TV, е изцяло посветен на младите хора. Едно време, когато тръгнахме с ММ, тя беше една гаражна телевизия в три квартала в София. Но когато нещо е добро, интересно, различно, публиката си намира път към него. Затова в момента съм наистина щастлив, че имам привилегията да работя в една от малкото независими медии, да мога да говоря каквото искам и да показвам съдържание, различно от това, което върви по другите телевизии. Защото там промиването на мозъци придобива все по-голяма сила.

Винаги съм си мислела, че ти трябва да бъдеш например програмен директор на някоя телевизия. Всъщност мисля, че големите телевизии само губят, че не работиш за тях.

Хората са уплашени и страхът за оцеляване може да погуби всичко.

В момента всеки се е вкопчил в кокала, всеки играе на оцеляване, всеки гледа да запази себе си в тези времена на турболентност. Страхът е завзел голяма част от хората за съжаление. Пък хубавата страна на нещата е, че в такъв мрачен, тъмен период, в който сме в момента, светулките се виждат и се събират на облаци, на ята.

Както и ние – събрали сме се в NEXT TV 20 човека и сме щастливи с това, което правим. Въпреки че е трудно.

Какво значи трудно в телевизията?

Ако си представим, че телевизията е локомотив с много вагони след себе си – най-различни предавания, отдели, ПР, маркетинг, редакции и т.н., този локомотив изисква енергия, той не може да се движи сам. Енергията означава финансиране. Това, което супер ме боли, е, че в България големите бюджети отиват там, където няма творчество, няма креативност. Подхранват пошлостта,  простотията и селянията. Може би съм по-краен, защото дълго време наблюдавах, изчаквах, толерирах. Винаги съм бил разбиращ човек, но в един момент везната се обърна на другата страна и започнах да се задушавам. Имам чувството, че в медийните среди трябва да се заложи някакъв взрив и всичко да се рестартира наново.