“Адреналин” е първата дума, която ми идва. Винаги съм обичала този момент преди да изляза на килима. Все едно си в друго измерение и в момента не съществува нищо друго.
Бях на международен турнир в Белгия, когато изпуснах обръча си, а той излезе през малката врата на залата и се търкаля един етаж по стълбите надолу. Сега се сещам с усмивка за този момент. (смее се)
Лично за себе си мога да твърдя, че никога не съм била ощетявана. Смятам, че състезателката трябва да направи всичко, което зависи от нея, а след това рано или късно, трудът се възнаграждава.
Много ми харесва да правя това и винаги съм обективна. Гледам да излъчвам позитивизъм, защото знам колко е страшно преди състезание, и това помага на децата да се успокоят.
Русия е много голяма държава, с огромен избор на деца, които следват с цената на всичко пътя на своите идоли. Смея да твърдя, че руската школа вече не е непобедима и нашите момичета го доказват с всяко изминало състезание!
Странно ми е, когато слагат “гимнастичките” като едно цяло и под общ знаменател. Всички сме отделни личности и сме коренно различни една от друга.